TAP – катализаторът на гръцките енергийни амбиции

Трансадриатическият газопровод (TAP) се оказва един от основните катализатори на гръцките енергийни амбиции. „Допреди години едва ли някой вярваше, че Гърция може да бъде свързана с един от най-големите енергийни проекти в световен мащаб“, коментират пред Ana Mpa от проектната компания на газопровода, визирайки факта, че той е част от Южния газов коридор на Европа.

По TAP ще тече газ от Каспийско море към Европа, гарантирайки диверсифицирането на източниците на природен газ. За трасето на газа от находището „Шах Дениз“ II се бореха Гърция и България (чрез Nabucco), но консорциумът, опериращ в Каспийския регион, избра гръцкото предложение и така реално беше сложена точката на Nabucco.

А след като строителството на TAP започна действително големите енергийни компании насочиха вниманието си и към южната ни съседка.

Сега Гърция работи за изграждането на EastMed – амбициозен газопровод, по който да бъде пренасян газът от новите находища в Средиземно море, за нови електропроводи от Израел, за терминал за втечнен газ край Александруполис и още други.

И трите проекта имат европейски статут и са получили финансиране от Брюксел на някакъв етап от своето развитие – за проучвания или за реализация.

След години на пълно безразличие и световните енергийни лидери започнаха да проявяват интерес към перспективните блокове в Средиземно море и да участват в търгове за проучвания.

Разбира се, основният стимул тук са богатите находища, намерени край бреговете на Кипър, Египет и Израел, но и настроенията в Атина са вече много по-енергийни. 

В държавната инвестиционна агенция на Гърция сериозно акцентират на стратегическото положение на страната, на което доскоро залагаше основно България, и потенциалът тя да се превърне в ключов играч за енергийния сектор в региона, тоест измествайки нашата страна.

Освен мястото, Гърция има и още неизползван производствен потенциал и много силна политическа подкрепа. Правителството в момента активно работи за привличане на нови инвеститори. Използвайки традиционно силните връзки между Гърция и Кипър, премиерът Алексис Ципрас опитва да насочи потока на газа от Средиземно море към страната си и да не допусне Турция да се намеси при определянето на трасето.

Преди броени дни беше финализирана и сделката за продажбата на 24% от енергийния мрежови оператор на страната на китайски инвеститори, което е втората голяма сделка с пари, идващи от Поднебесната империя след концесията на пристанищния терминал в Пирея.

На тази активна политика България със своята амбиция да запази позициите си засега предоставя традиции – страната ни от десетилетия е основният транзитьор на природен газ в региона и разполага с добра мрежа за това – основната част от компресорните станции на Балканите са именно у нас.

Страната ни е и традиционен износител на електроенергия, но основният ѝ пазар са съседните страни, а в много от тях вече започват да проучват и реализират потенциала си в производството на електроенергия. Така в играта за надмощие в момента предимство сякаш има Атина, а България се оставя на инерцията.

Заявките от българското енергийно министерство обаче са, че това ще се промени и страната ни активно ще се бори да запази мястото си. На първо място - чрез проекта за газов хъб "Балкан", както и чрез местен добив. Но проучванията в Черно море засега буксуват - дори и след находката в "Нептун" край Румъния и позитивни сигнали от "Хан Аспарух" у нас България така и не може да привлече инвеститори да проучат и други блокове по нашето крайбрежие. 

Енергийният министър Теменужка Петкова ще е част от делегацията на президента Румен Радев, който ще посети днес и утре Гърция. Като част от дневния ред са предвидени и разговори в областта на енергийното сътрудничество.

Всъщност посещението на Радев е една от редките визити на високо държавно ниво, които си разменят двете съседни иначе държави и макар без предвидени разговори с премиера Алексис Ципрас, може да се окаже едно добро начало.