АИКБ предлага мерки за повишаване привлекателността на ключови професии

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи модули за насърчаване на заетостта при професии с дефицит на кадри, които са ключови за развитието на българската икономика.

Разписани под формата на инструменти и конкретни мерки, модулите са разработени за всяка от 16 пилотни професии от браншовете „Машиностроене“, „Електротехника“, „Транспорт и спедиция“ и „Здравеопазване“.

Те бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Професии с дефицит на работна сила - мерки и решения за повишаване на привлекателността“, съобщават от организацията.

„Основната ни цел е да предложим стратегии за преодоляване на дисбаланса в търсенето и предлагането на работна сила във важни за българската икономика браншове и професии. Желанието ни е да дискутираме широко разработените модули и да ги прецизираме така, че да бъдат лесно приложими в практиката  на предприятията, на институциите на пазара на труда и на фирми за управление и подбор на персонал“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев по време на кръглата маса.

„Ако не вземем веднага мерки, съвсем скоро ключови сектори на българската икономика със сравнителни предимства и много добро представяне, съдейки по ръста на износа, ще останат без кадри и ще са изправени пред опасността да затворят врати“, посочи Велев. 

Заместник министърът на труда Зорница Русинова посочи, че почти няма работодатели в страната, които да не индикират като основен проблем липсата на кадри. „В последната една година безработица е под 5,5%, но в страната ни има професии, при които търсенето на работници и служители е задоволено едва 50 на сто“, заяви още тя. По думите ѝ модулът ще послужи като база за разработването на стратегия, чрез която да се преодолее дисбалансът между търсене и предлагане на работа и ключовите за България сектори да бъдат снабдени с квалифицирана работна ръка.

Модулите са разработени според спецификата на всеки един от браншовете, като предлагат конкретни идеи и мерки за въздействие с оглед повишаване на привлекателността и привличане и задържане на кадри за основните в тях професии. При изготвянето им са взети предвид характера на труда, производствените процеси и изискванията към квалификационните характеристики.

Според Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика, привлекателността на професиите минава през кариерното развитие както на децата, така и на техните родители. „Кариерното развитие трябва да започне още от детската градина. А в последствие в професионалното образование задължително трябва да бъде въведено дуалното обучение. Децата трябва да имат възможност да се докоснат до компаниите и предприятията в техния регион. Бизнесът задължително трябва да бъде привлечен в образованието“, завърши Десислава Николова.

АИКБ, на основа на изследвания в множество предприятия от пилотните сектори, посочва факторите, които влияят на привлекателността на една професия. Те са: работна среда, парични доходи, непарични материални стимули, стрес, престиж, перспективи, вложени време и средства за овладяване и поддържане на професията. Те са разделени в три групи фактори - основни, подкрепящи и допълващи, за които работодателите трябва да предприемат съответните мерки.

Основните фактори имат над 75% тежест, като в зависимост от професията в тях влизат: осигуряването на социални придобивки, размер на трудовото възнаграждение, допълнителни възнаграждения, социални осигуровки, осигуряване на обучение и допълнителна квалификация и други. Тези фактори определено могат да бъдат считани за ключови, а тяхното прилагане в процеса на търсене на работна сила гарантира успех при привличането и задържането на работа на кадри. Прилагането им може да се осъществи, без да е изключително скъпо за предприятието, но дава ясен сигнал към заетите в него лица, че техните интереси и потребности са взети присърце и за тях се мисли.

Сред подкрепящите фактори, които са с относителна значимост между 50 и 75%, са: възможност за работа в голяма компания, реализация в чужбина, работа с модерни технологии и техника и др. Тяхното прилагане няма да води априори до наемане на работници и служители, но въпреки това ще влияе много силно върху мотивацията на лицата, които биха се явили за заемане на позицията, която да доведе до позитивно решение в полза на предприятието

Сред допълващите фактори, чиято тежест е под 50 %, фигурират: близост на работното място, осигуряване на транспорт, липса на работа с удължено работно време или в почивни дни, поддържането на професионалното ниво да не изисква сериозни разходи и др.

От Асоциация на индустриалния капитал в България препоръчват прилагането на модулите на практика да става след внимателна оценка на спецификата на всяко отделно предприятието и неговите ресурси, като се изберат оптималните стратегии, както за конкретното предприятие, така и за съответната професия.