Децентрализацията - големият липсващ в Плана за възстановяване

Децентрализацията е големият липсващ в Плана за възстановяване, коментира зам.-председателят на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Донка Михайлова по време на дискусия в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.

Тя уточни, че ако само 2% от данъчните приходи останат в общините, регионите ще имат повече стимули за развитие. Освен данъчната реформа, местните власти не виждат и фокус към неизползваните ресурси за развитие на общините, като например минералните води.

По-рано днес в парламентарната комисия бяха изслушани вицепремиерът в оставка Томислав Дончев и неговият екип, които представиха основните акценти в документа. При обсъждането стана ясно, че има нагласи сред депутатите правителството в оставка все пак да внесе разработения документ в Брюксел до 30 април.

Планът трябва да бъде внесен възможно най-бързо, категорични бяха и представителите на НСОРБ. "Инвестициите, които ще дойдат по плана, са важни и сме готови да преглътнем недостатъците", каза Михайлова.

Тя уточни, че общините ще управляват 6-8 млрд. лева от парите по Плана за възстановяване и допълни, че в документа са включени важни приоритети пред местните власти, като например подобряването на енергийната ефективност, и приветства разширяването на обхвата на програмата по саниране към еднофамилните жилища.

Общините имат 86 готови качествени проекта за подобряване на уличното осветление, допълни още Михайлова. Местните власти очакват още и инвестиции във ВиК инфраструктурата по този план.

Националният План за възстановяване трябва да бъде внесен възможно най-скоро в ЕК, отбелязаха още и представителите на работодателите и на синдикатите у нас.

Стоян Ставрев (КРИБ) и Васил Велев (АИКБ) призоваха правителството да промени нагласите си и да използва възможността да се ползват нисколихвени кредити по схемата NextGenerationEU.Томислав Дончев коментира по-рано днес, че България кандидатства само по грантовата схема, защото икономиката не може да абсорбира толкова средства.

За Ставрев това не е сериозен аргумент, а Велев уточни, че заемните средства са с много ниски лихви и ще се връщат след десетилетия и затова трябва да се възползваме от тях.

Депутатът от БСП Румен Гечев също отчете, че отказа от заемните средства е "прибързано решение". Според него трябва да се възползваме от тези средства и припомни, че грантовете са един от проблемите за санирането - бенефициентите не контролират работата и дори да има лошо изпълнение, това е "подарък" и не се търси отговорност.

Главният секретар на Българската стопанска камара Григор Димитров отбеляза, че забавянето на внасянето на Плана за възстановяване отдалечава във времето повишаването на доходите на домакинствата и подобряването на конкурентоспособността на бизнеса.

Васил Велев коментира още, че като цяло България изостава по отношение на технологичното обновяване на индустрията и се харчат едва 18% от БВП за покупката на дълготрайни активи. През 2020 година и 2021 година тези средства са още по-малко и според изчисленията на Велев за тези две години на криза ще бъдат загубени 4 млрд. лева за покупка на дълготрайни активи.

Пламен Димитров (КНСБ) каза по време на дискусията, че има шанс, ако внесем Плана за възстановяване до края на април, проектите да бъдат одобрени по време на Европейския съвет, насрочен на 24-25 юни, и да имаме възможно най-бързо средствата за възстановяване на икономиката.