„Галъп“: От началото на 2020 г. доверието в правителствоо спада с 5 пр. п.

Политическата криза, започнала в началото на тази година, видимо засяга публичния образ на властта – правителството, парламента, министрите и т.н. Сравнението в данните за общественото мнение преди и след началните седмици на годината показва ясно по-неблагоприятни масови възприятия за текущото състояние на страната, показва анкета на „Галъп интернешънъл“, съобщи българският офис на социологическата агенция. Проучването е направено в различни периоди от есента на миналата година, като последният период е 30 януари – 7 февруари 2020 г.

Водната криза, скандалите и протестите явно създават определени рискове за управлението, коментират социолозите. 

За изминалите два месеца на 2020 г. доверието в правителството спада с 5 процентни пункта, с толкова се покачва и недоверието. С 6 пункта надолу между декември и февруари е доверието в парламента. За последно подобни равнища на доверие спрямо парламент и правителство бяха регистрирани по-отчетливо и трайно след избухването на т.нар. „Апартаментгейт“.

Традиционният въпрос на „Галъп интернешънъл“ „Накъде върви България“ показва ръст на негативните оценки с 9 пункта спрямо декември и спад на позитивните със 7 пункта.

Данните са от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл“ „Политически и икономически индекс“.

Сред основните публични фигури с най-сериозно доверие продължават да се ползват Румен Радев, Мая Манолова, Слави Трифонов, констатират социолозите.

При президента тепърва ще трябва да се регистрира влиянието на новия етап в отношенията му с кабинета, които вече създават определени рискове за част от популярността.

Мая Манолова укрепва доверието си, макар и на сравнително по-ниски от преди нива – след като закономерно загуби немалко доверие при напускането на длъжността омбудсман и участието си в местните избори.

Доверието при Слави Трифонов пък се колебае около познатите напоследък равнища от около една трета и две пети. Сравнително добри обществени оценки имат също Йорданка Фандъкова, Илияна Йотова, Бойко Борисов, Мария Габриел.

Последната вълна на изследване е преди шума около „Къщата в Барселона“. Тепърва ще трябва да се изследва какви ще са ефектите (и дали ще има такива) от тази ситуация.

От „Галъп интернешънъл“, посочват, че данните са от последните вълни на изследване от ноември до февруари показват сравнение между периода преди началото на новата година и след това. Доверието в основните политически фигури и лидерите на водещите партии се измерва всеки месец. Членовете на кабинета – на всеки два месеца в ротация с други важни публични фигури и партийни лидери. Показани са дяловете на доверие. В останалите проценти до 100 влизат недоверие, колебание и незапознатост с дадената личност. Подредбата е според дяловете доверие – при последното измерване за съответната личност (респективно януари или февруари). Данните са представени в закръглен вид, но при подредбата се отчитат и разликите в десетите от процента.

Сред членовете на кабинета Борисов продължава да се ползва с най-сериозно доверие – 24% към февруари, следван от Томислав Дончев с 22%, Красимир Каракачанов и Красен Кралев с 19% (с малко по-голям спад при Кралев), Екатерина Захариева с 18%. С 8 пункта спрямо края на 2019 г. е спадът на доверието при премиера. При повечето министри също се регистрира осезаем спад в популярността.

Добър старт в обществените очи показва Емил Димитров, който през февруари има 16% доверие. Вероятно това се дължи и на по-високата разпознаваемост на екоминистъра, наследена от предишни периоди. Сходно е и доверието към председателката на парламента Цвета Караянчева. По-ниската разпознаваемост е и причината за по-скромен старт при другия нов министър – Деница Сачева – 8% при първото измерване.

Въобще, по-ниската разпознаваемост обикновено е свързана и с по-ниско доверие. Затова и новият омбудсман Диана Ковачева, например, тепърва ще набира популярност. Популярността на еврокомисаря Мария Габриел също постепенно укрепва.

Сред партийните председатели, традиционно, най-добре представени са лидерите на партии с най-сериозен електорат.

Винаги, при интерпретацията на такива данни, следва да се напомня, че личното доверие не е оценка за вършената работа, а е по-скоро отражение на масовия политически вкус на обществото, както някои личности се ползват с естествено по-високо доверие – заради заеманите постове, например.