ИПИ: Хаос в регистрите

Обърквания, несъвместимости, повторения – това са само част от проблемите, констатирани от анализа към концепцията за реформа на системата от регистри в администрацията.

Голямо впечатление прави огромният брой отделни регистри, поддържани от различните клонове на администрацията – общо 17797 към 2017 г., когато е извършено проучването. Това число обаче става доста по-малко стряскащо, когато поясним, че значителна част от тези регистри са идентични, но поддържани от отделните общински и областни администрации; с други думи, всеки регистър на общинско ниво съществува 265 пъти, а всеки на областно – 28.

Това пише в анализа на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Тематично, областните и общинските регистри са насочени предимно към регистрирането на собственост и регионалното развитие. Обратно, сред регистрите на централната администрация най-много са тези, свързани със земеделието, информационните технологии и околната среда.

Ключов проблем според авторите на концепцията е липсата на единно определение и изисквания към съдържанието и формата на данните в отделните регистри. Това от своя страна води до значителни затруднения и забавяния при стандартизацията, взаимодействията и свързването на отделните регистри, необходими за изграждането на работещи инструменти за електронно управление.

Установените проблеми не свършват тук – на много места в регистрите липсват или са непълни данните, които трябва да се съдържат в тях, което прави използването им трудно или невъзможно.

Отделно, често „собственикът“ на данните – гражданите или фирмите, до които те се отнасят, сам няма достъп до тях и до информацията кой служител и кога е имал достъп до тях, което позволява злоупотреби.

Неприемливо е и обстоятелството, че на много места отделни регистри и бази данни съдържат дублирана информация, а там, където те се водят на хартия или в остарели цифрови формати актуалността и достоверността ѝ са под силно съмнение.
Недопустим факт е и че около 10% от регистрите съществуват без да има каквото и да било нормативно обстоятелство за тях.

Според концепцията, бъдещото изграждане на инструменти за електронно управление ще бъде силно затруднено от настоящото състояние на регистрите, най-вече понеже едва 15% от тези на централно ниво разполагат с интерфейси за обмен на данни помежду си.

Въпреки че едва 5% от тях са на хартия (което предотвратява всякакъв достъп до тях), липсата на възможност за взаимодействие между отделните регистри прави употребата им за изграждане на инструменти, които ползват повече от един от тях трудно.

За да се справи с тези проблеми, и за да улесни по-нататъшното развитие на електронното управление, концепцията предлага въвеждането на единен и систематичен подход към воденето на публични регистри.
Това предполага:

    – Премахване на дублирането на регистри в една и съща тематична област;
    – Събиране на едни данни само веднъж, и ползването им оттам, където са събрани първо;
    – Изцяло цифрово поддържане на регистрите, задължително с интерфейси за обмен на данни помежду им;
    – Напълно безплатен обмен и предоставяне на данните от регистрите;
    – Контрол и пълен достъп до собствените данни;
    – Публикуване като отворени данни на онези, които не са класифицирани и/или лични;
    – Ползване на продукти с отворен код.

Тези принципи отговарят на съвременните изисквания и стандарти за поддържане на регистри с публична информация за нуждите на израждането и поддръжката на електронно управление.

Можем само да се надяваме, че предложенията ще се приемат и изпълнят, без да се сблъскат с институционалната инертност и политически обструкции, пред които бяха изправени повечето опити за дигитализация на администрацията досега.