ИПИ: Тайната революция в енергетиката

През последните три седмици Европейската комисия провежда консултация във връзка с предложените реформи на пазара на електроенергия в България, пише икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той е част от група експерти, дали становище по темата. 

"Не че правителството се е засилило да изправя кривините на електроенергийния пазар, просто това е задължително условие преди Европейската комисия да позволи въвеждането на държавна помощ под формата на механизми за капацитет", отбелязва още той по повод процедурата.

Най-голямата предложена реформа е премахването на ролята на обществен доставчик, което означава и край на регулирания пазар, а това е равносилно на революция в този сектор. Въпреки това нито изготвянето на анализа на сектора, нито формирането на предложените реформи, нито събирането на становища през последните три седмица получават някаква гласност или попадат в обществения дебат.

Запазва се и друга порочна практика – няма връзка между предложените реформи и други стратегически документи като приетия миналата година Интегриран план в областта на енергетиката и климата и проекта на Енергийна стратегия от 2020 г. Това повдига и логичния въпрос – какво попречи предлаганите сега реформи да станат част от интегрирания план?

Предварително условие за премахване на ролята на обществен доставчик е прекратяване на дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия  с ТЕЦ "Марица Изток 1" и  ТЕЦ "Марица Изток 3". Срокът за тази стъпка е края на юни 2021 г., което изглежда малко вероятно да се случи.

Договорите могат да бъдат прекратени по взаимно съгласие, посочва Стайков. Но това става след преговори между двете страни, изготвяне на компенсаторен механизъм за оставащите задължения по тях до края на първоначалния им период на действие, съгласуване на промените с консорциумите от банки, които са финансирали проектите, и едва тогава може да се пристъпи към прекратяването на настоящите споразумения за изкупуване на електроенергията.

Ако опитът от предишното предоговаряне на условията по тези договори е показателен, процесът е бавен и сложен и може да отнеме повече от 12 месеца.

На същата мисъл навеждат и продължаващите консултации между Министерството на финансите и двете централи относно размера на компенсацията при евентуално прекратяван на споразуменията с централите, които започват през 2018 г. и още не са приключили.

Разбира се, договорите могат да бъдат прекратени и едностранно с всички последствия от това, включително:

- сътресения на пазара на електрическа енергия – както свободен, така и регулиран, които ще се усетят особено силно от тежката и енергоемка индустрия;

- сътресения по цялата верига на добавена стойност, включително „Мини Марица-изток“, като икономическият и социалният ефект от това ще е концентриран в в област Стара Загора;

- нарушаването на договорни отношения, което ще прерасне в съдебни искове.

Опитът на Унгария и Полша при прекратяването на подобни споразумения, който показва, че за плавен преход са необходими няколко условия:

- добросъвестно провеждане на преговорите от двете страни;

- постигане на съгласие относно т.нар. невъзстановяеми разходи (ЕК има специална методология за целта);

- изготвяне на компенсаторен механизъм съвместно с компаниите и нотифицирането му пред ЕК;

- прекратяването на договорите едва след одобрение от ЕК за отпускане на държавна помощ и паралелното ѝ въвеждане.

В настоящия казус ако механизмът за капацитет се използва като компенсаторен механизъм, той трябва да се договори с ЕК и да се въведе едновременно с прекратяването на договорите.

Това значи, че паралелно трябва да се водят три различни групи преговори – за оценка на невъзстановяемите разходи, за прекратяването на договорите и за компенсаторния механизъм, който ще ги замести.

По всичко личи, че единствено първите са в ход и продължават повече от две години. Приключването им, както и приключването на другите два преговорни процеса, в оставащите четири месеца изглежда малко вероятно.

Дори и след прекратяването на договорите с двете централи и интегрирането им на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), ситуацията на пазара едва ли ще се промени значително поради високата му степен на концентрация.

На някои сегменти от борсата трите държавни компании под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток" 2 и НЕК – доставят между 80% и 95% от търгуваната електрическа енергия. Дори и този дял да намалее след интегрирането на другите две централи в Маришкия басейн, то ще е пренебрежимо малко, тъй като същото ще стане с квотите на централите в БЕХ от регулирания пазар, които ще се прехвърлят на свободния пазар.

Друго облекчаващо обстоятелство е предстоящата интеграция на българския пазар с тези в Гърция и Румъния, но при тях има сериозно ограничения на трансграничния капацитет за пренос на електрическа енергия.

"Казано накратко – пазарът ще остане силно концентриран заедно с всички проблеми, които се наблюдават от създаването му през 2016 г.", категоричен е икономистът.

И допълва, че от началото на годината той вече оперира в напълно нови условия, тъй изтече срокът, в който БЕХ е задължен да предоставя минимални количества на пазара и вече сме в непознати води.

Естествено, този пазар е под надзора и регулацията както на борсовия оператор БНЕБ, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), но все още предстои да видим какви мерки ще се предприемат по съмненията за злоупотреби с борсовата търговия, които датират още от лятото на 2017 г.

С други думи, прекратяването на споразуменията за изкупуване на енергия е необходимо, но недостатъчно условие за ефикасната работа на пазара, напротив – всички досегашни проблеми ще се запазят и са необходими решителни и целенасочени мерки за отстраняването им.

Революцията на пазара – премахването на ролята на обществен доставчик, е планирана през втората половина на 2021 г., обаче пълната либерализация на пазара при домакинствата се очаква да става поетапно до началото на 2025 г.

Има различни механизми, по които това може да се случи, но представеният план не разглежда нито един от тях и се изчерпва само с тези две стъпки, а как ще стигнем от точка А до точка Б – никой не знае. Това дава твърде голяма власт в ръцете на политиците, за да я използват по свое усмотрение, което пък създава огромна несигурност на пазара както пред разпределителните компании, така и пред крайните снабдители (чиято съдба също не е засегната в плана за реформи), така и пред търговците на дребно.