Инфлацията – най-големият риск пред надеждите на Хърватия за приемане на еврото

Инфлацията взема връх над притесненията относно публичните финанси и представлява най-големият риск пред надеждите на Хърватия за приемане на еврото през 2023 г., каза пред Bloomberg управителят на Хърватската централна банка (ХЦБ) Борис Вуйчич. 

С по-бързото от предвиденото икономическо възстановяване, което помага за намаляване на държавния дълг и бюджетния дефицит, фокусът пада върху ръста на потребителските цени в Хърватия, който засега следва този в еврозоната.

„Инфлацията в момента представлява най-голямата несигурност“, изтъква Вуйчич. „За всички други критерии не виждам никакъв риск относно тяхното изпълнение в момента“, добавя той

Централният банкер заяви, че е уверен в навременното приемане на еврото от Хърватия.

Последната страна, която се присъедини към Европейския съюз (ЕС), се стреми да бъде приета и в еврозоната заедно с България, като се очаква да изпълни останалите условия предсрочно.

Възстановяването на икономиката от щетите, нанесени от пандемията от коронавирус, е основен фактор: Вуйчич в четвъртък обяви, че  ХЦБ повишава прогнозата за икономическия растеж за 2021 г. за втори път тази година, предвиждайки увеличение от 8,5% на фона на рекордните приходи от туризма и възстановяване на потребителската активност.

Преди очакваното забавяне в растежа през следващата година банката прогнозира ускоряване на инфлацията до 2,3%, водена от разходите по внос на енергия и хранителни продукти. Страните членки на еврозоната, където потребителските цени скочиха до 13-годишен връх през септември, ще преразгледат критериите за инфлацията през май следващата година.

„Тогава ще разберем дали Хърватия ще остане в рамките на параметрите“, посочва Вуйчич.

В средата на септември Европейската комисия и страните от еврозоната подписаха меморандум за разбирателство с Хърватия, очертаващ практическите стъпки, които ще позволят на страната да започне да произвежда монети евро, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната.

Документът позволява на Хърватия, с помощта на ЕК и страните членки на еврозоната, да проведе всички необходими подготвителни работи преди действително да започне да сече евро монети. Сред тях са изборът от Хърватия на дизайн на евро монетите въз основа на националните процедури, придобиване и производство на инструменти за сечене, тестови пускания на монетите, действия за разпределението на евромонетите и изтеглянето на хърватската куна.