АДФИ и слонът, който никой не вижда при обществените поръчки

При почти 40% от проверените обществени поръчки от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) през 2016 година има нарушения, припомня в анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

От проверените от АДФИ обществени поръчки за 2016 г. 101 (или 5%) са изпратени до Прокуратурата. Проблемът е, че там те в общия случай приключват на етапа на предварителните проверки и не стигат до повдигането на обвинение. На практика нито от Прокуратурата, нито от АДФИ се споменава какво се случва с тези поръчки, такава е и ситуацията с докладите на Сметната палата, изпратени до Прокуратурата, пише още икономистът.

„В крайна сметка гражданите плащат за харченето чрез обществени поръчки, плащат и за контрола по тях, плащат и за разследването, но в крайна сметка не получават възмездие под формата на наказание за тези, които са злоупотребили с техните пари“, допълва още Славова.

В доклада на АДФИ се споменава и че са издадени 268 наказателни постановления за налагане на глоби и имуществени санкции общо в размер на 258 хил. лева. Проста сметка показва, че глобените за нарушения при обществените поръчки трябва да платят (но не се знае дали и кога) 0,07% от сумата по поръчките с нарушения.

Отново не се знае кои са глобените лица.

И въпреки че в отчета си АДФИ посочва, че проверките и наложените глоби оказват дисциплиниращ и превантивен ефект, цялостната оценка на Агенцията е, че „областта на обществените поръчки продължава да е високорискова“, категорична е още Славова.

В средата на май АДФИ публикува резултатите от проведените обществени поръчки през изминалата година. Прегледани са 2 016 обществени поръчки на стойност 843 млн. лв., или около 10% от преведените поръчки през годината.

От проверените 2 016 поръчки, АДФИ е открила нарушения в 782 поръчки на стойност 490 млн. лв., което представлява 39% от броя на поръчките. „Прави впечатление, че делът на поръчките с нарушение остава стабилен околко 40% последните години“, пише Зорница Славова в своя анализ и припомня, че през 2015 г. той е бил 41%, а през 2014 г. - 38%.

При 341 поръчки или при 17% от общо проверените са установени нарушения, които водят до неспазване на принципите на Закона за обществените поръчки (ЗОП) за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

От поръчките с нарушения са открити най-сериозни несъответствия в 286 възложени поръчки за близо 60 млн. лева. Това са случаите, в които не са проведени съответните законови процедури или не са събрани оферти чрез публикуване на покани за избор на изпълнител на обществената поръчка при наличие на всички основания за това.

Точно тези поръчки са най-високорискови за корупция и клиентелизъм, когато поръчките се печелят от близки до поръчителите фирми. По-конкретно, при 30 обществени поръчки е установено, че възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите, а при 15 случая са сключени анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др., без да са били налице законови основания за това.

Друг проблем, който отново се вижда и от доклада за 2016 г., е, че повечето нарушения са в общините, където делът на поръчките с нарушения е 50%.