Професионалното образование - все по-малко привлекателно въпреки предимствата

Работодатели и работници в България все още не отделят достатъчно усилия и ресурси за професионално образование, което води до липса на добре подготвени кадри от този клас и изкривява пазара на труда. Това е един от изводите в изследването „Професионално образование и заетост: Предимства, слабости, възможности и опасности“ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Недостигът на кадри с професионално образование е заради недостатъчното време и ресурси, които работодателите и работниците отделят за продължаващо професионално образование, посочва се в анализа. Остава висок делът на фирмите, които не могат да си осигурят добре подготвени кадри. През 2014 г. 15% от фирмите в промишлеността не могат да намерят подготвени кадри, което е двойно по-висок дял от този в ЕС (7,4%).

Над една трета от работната сила е с професионална квалификация

Въпреки това данните показват, че средните специалисти в България заемат важно място на пазара на труда. Над една трета от работната сила е с професионална квалификация, а през 2014 г. почти половината от завършващите средно образование са зрелостници от професионалните училища.

Около половината от завършващите средно образование са именно ученици в професионалните училища (26,2 хиляди от общо 53,5 хиляди през 2014 година). Най-много са учениците, завършващи III-та степен на квалификация (над 70%), следвани от тези, завършващи II-ра степен на квалификация (около 24%) и I-ва степен на квалификация (2-3%). Учениците, завършващи IV-та степен на квалификация, са най-малобройни.

През учебната 2014/2015 година в България функционират общо 481 професионални училища с 6383 самостоятелни паралелки. Професионалните гимназии съставляват 82% (394 училища) от училищата, които предлагат професионално образование, а останалите 18% се разпределят между спортни училища, такива по изкуства и колежи за професионално образование. Частните професионални училища са 56, или малко над 10% от всички.

Преподавателите в професионалните училища намаляват с малко над 30%, като се забелязва ясно застаряване сред преподавателите – тези под 35 години намаляват с над три четвърти (76%), а тези над 55 години се увеличават повече от двойно и вече формират една трета от всички. За сравнение, през 2000 г. преподавателите над 55 г. са представлявали една десета от всички.

Големи различия по области

На областно ниво се отчитат някои сериозни различия – специалистите с професионална насоченост са по-малко в големите градове. В 12 от областите завършващите професионално образование през 2014 г. са под средното за страната (49%), а в останалите 16 – над средното. Най-голям е делът на завършилите средно образование в професионални училища в областите Кюстендил (61%), Търговище (60%) и Силистра (60%). Най-малък е делът на завършилите средно образование в професионалните училища в София-град (37%) и Кърджали (38%). Обяснение за резултата на столицата може да се търси в големия брой ученици в езикови, математически и профилирани гимназии в София, но те от своя страна предполагат последващо висше образование, а не реализация на пазара на труда веднага след средното образование.

Професионалното образование – по-малко търсено и в Европа

Професионалното образование привлича все по-малко ученици през последните десетилетия, като това е тенденция не само в България, но като цяло в Европа.

За последните 14 години обучаващите се в професионални училища намаляват с над една четвърт (26%). Причините за това са комплексни. От една страна, намалението на средните специалисти е продиктувано от влошената демографска ситуация. От друга страна качеството на образованието в много професионални училища запада, а професионалното образование често се свързва с непрестижен и нископлатен труд, отчита анализът на ИПИ.

Средните специалисти – със сериозни предимства на пазара на труда

Икономистите посочват и друг факт - професионалното образование дава сериозни предимства на пазара на труда. Придобилите професионална квалификация са с по-висока икономическа активност, по-висока заетост и по-ниска безработица, показват данните. През 2014 г. заетостта при тях е с 6 процентни пункта по-висока от общо завършилите средно образование и с 13 п.п. по-висока от средното ниво за страната. Безработицата пък е с 0,4 п.п. по ниска от тази при среднистите и с 1,2 п.п. по-ниска от средната в страната.

Хората с професионално образование работят и в сравнително високоплатени и високопродуктивни сектори на икономиката, като разликата в заплащането в някои сектори достига до 50% от средното равнище за страната. Тези показатели поставят представянето на групата на средните специалисти на пазара на труда над тези с общообразователна подготовка и едно стъпало под висшистите.