Професионалното образование - все по-малко привлекателно въпреки предимствата

Все „по-малки“ паралелки за професионално обучение

В държавния план-прием за учебната 2015/2016 г. в държавните и общинските училища се вижда, че за много от паралелките за придобиване на професионална квалификация не могат да се съберат ученици за сформиране на пълни паралелки. В тези „малки паралелки” ще се обучават по 6 или 13 ученици вместо стандартните паралелки от 26, 30 или 35 ученици.

Общо за България за учебната 2015/2016 г. има 509 такива паралелки в 218 училища. Най-много непълни паралелки има в областите Плевен (66 в 21 училища) и Пазарджик (43 в 14 училища), а най-малко - в област Бургас (3 в 2 училища).

Като цяло големият спад на учениците, обучаващи се в професионални гимназии през последните 15 г., следва отблизо този на учащите в общообразователни училища и причината за това е демографският проблем в страната, сочи проучването. Нещо повече - учениците в професионалните училища намаляват малко по-бавно от тези в общообразователните (съответно с 26% и с 30% за двете групи през 2014 г. спрямо 2000 година). Малката разлика показва, че интересът към професионалното образование се е увеличил символично в относителен план.

Изследването отчита като стъпка в правилна посока волята на правителството в посока въвеждане на образованието чрез работа (дуално обучение), но в същото време посочва, че изпълнението подлежи на съмнение предвид примерите на неприложимост или липса на капацитет за прилагане на наглед иновативни стратегически документи.

Рисковете

Все пак професионалното образование не е панацея и изборът на самите обучаващи се и техните родители, както и политиките в тази сфера, трябва да бъдат внимателни, отбелязват анализаторите. Така например завършилите определено професионално образование биха могли по-трудно да се преквалифицират.

След мащабно проучване на ефектите от професионалното образование изследване ОИСР посочва, че въпреки предимствата, които то дава, делът на средните специалисти в групата на работната сила, която не работи, не учи и не се обучава, е по-голям от този на завършилите средно образование в общообразователни училища. Причината за това би могла да се търси в по-големия процент на завършващите общо образование, които продължават образованието си, както и в по-ниската адаптивност на средните професионалисти, включително към технологичните промени в икономиката.

Глад за средни специалисти

Рязкото намаляване на интереса към професионалното образование и снижаващото се качество в професионалните гимназии води до глад за средни специалисти, обобщава анализът.

Данните на Евростат показват, че през 2014 г. средно за ЕС 7,4% от предприятията в индустрията определят недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. Делът на предприятията в промишлеността, които страдат от липса на кадри в България (15,2%) е двойно по-висок от този в ЕС и страната се нарежда на четвърто място по най-голяма необходимост от подходяща работна ръка след Унгария (27,2%), Великобритания (17,5%) и Полша (15,8%). С под 1% са Кипър (0,1%), Испания (0,4%), Гърция (0,5%) и Италия (0,7%), но съчетано с високата безработица в тези страни, ниските нива на необходимост от кадри само показва влошената ситуация на пазара на труда и липсата на инвестиции и нови работни места.