Кристоф Де Мил: Влизането на България в еврозоната ще укрепи стабилността на единния валутен съюз

Каква е икономическата среда в България при приемането на еврото за национална валута? Каква е посоката на банковите услуги при такси и комисиони и накъде ще тръгнат лихвите след 1 януари 2026 г.? Investor.bg зададе тези и други въпроси на Кристоф Де Мил, кънтри мениджър на KBC Group в България, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ.

– Г-н Де Мил, как оценявате състоянието на банковия сектор преди присъединяването на България в еврозоната?

– Банковият сектор в България e стабилен, добре капитализиран и ликвиден, със силни капиталови и ликвидни буфери, които надхвърлят регулаторните изисквания. Секторът е напълно подготвен за приемането на еврото, като е инвестирал значително в IT системи и оперативна готовност, за да осигури плавен преход. Кредитната активност е стабилна, растежът на депозитите остава силен — движен от повишени спестявания на домакинствата, а доверието в системата е високо.

Като цяло средата е благоприятна, като присъединяването към еврозоната действа като ключов фактор за допълнителна финансова и макроикономическа стабилност. Ръстът в кредитирането най-вероятно ще продължи след приема на еврото. Когато става въпрос за кредити, смятам, че в близко бъдеще търсенето в България ще остане относително стабилно, в това число на ипотечни, потребителски и бизнес заеми.

Ако погледнем към бизнеса, виждаме, че икономическото доверие е на относително добро ниво. Хората инвестират, икономиката е в добра форма, така че търсенето на кредити от страна на бизнеса ще продължи. След намаляването на минималните задължителни резерви допълнително ще се освободи ресурс, който ще се върне в банковия сектор и ще повиши неговата ликвидност, която и в момента е висока. Всичко това допълнително ще подкрепи кредитирането, още повече, че очакваме и допълнителен импулс от страна на инвестициите, вътрешни и външни. 

Ролята на банките е да осигурят бърз и лесен достъп до парични наличности в евро за всеки гражданин и бизнес, за да се гарантира нормалното функциониране на икономиката. От друга страна, банковият сектор е и главното звено, което информира и ще продължи да информира гражданите и бизнесите за промените, свързани с въвеждането на еврото.

Банковите клонове ще са първата линия за посрещане на въпроси, свързани с новата официална валута. При изпълнението на тази функция банките ще продължат да увеличават финансовата грамотност на населението чрез осветляване на ползите от присъединяването към еврозоната.

За да има гладък преход, е добре да внесете своите левове в брой по сметки в търговските банки сега, но и след 1 януари 2026 г. Така ще се избегне рискът от големи опашки в преходния период и допълнително ще се гарантира правилното превалутиране на левовите сметки в еврови.

Кристоф Де Мил

Снимка: ОББ

Кристоф Де Мил е кънтри мениджър на KBC Group в България, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ. Заема тези позиции от началото на 2025 г. след успешното сливане между ОББ и Райфайзенбанк България, което той ръководеше в ролята си на генерален мениджър на Интеграционния офис между 2022 и 2024 г.

Той започва кариерата си в KBC Белгия още през 1995 г. Международната му кариера стартира през 2006 г. в CSOB Чехия като изпълнителен директор „Банкиране на дребно". Идва в България през 2011 г. като член на кънтри тийма на KBC Group и изпълнителен директор на първата банка, собственост на белгийската група у нас – СИБАНК.

През 2011 г. е назначен за изпълнителен директор МСП и ИТ, а през 2014 г. – за изпълнителен директор „Банкиране на дребно“ и „Дистрибуция“ в СИБАНК. След придобиването на ОББ от KBC Group и сливането на СИБАНК и ОББ, през 2017 г. става главен финансов директор на обединената ОББ и финансов директор за страната за всички структури на KBC Group в България. Той е и първият иновационен лидер на KBC Group в България.

Завършил е икономика в Икономическия университет в Гент и има MBA от INSEAD. Владее фламандски, английски и френски, говори бизнес немски и има основни познания по говорим български и основно ниво на чешки език.

– Накъде ще тръгнат лихвите след 1 януари 2026 г.? Кога ще започне промяната? Може ли да направите по-дългосрочна прогноза? 

– Смятам, че след приемане на еврото лихвените проценти и по депозитите, и по кредитите ще останат сравнително ниски, тъй като тогава по-голямата част от минималните задължителни резерви ще бъдат освободени, което означава, че ликвидността допълнително ще се повиши. Сближаването на лихвите с европейските равнища ще се случи постепенно във времето. България се включва в тенденция на ниски лихви, поддържана от Европейската централна банка, така че клиентите не би трябвало да се притесняват.

При всички положения текущо не предвиждаме промени в средните лихвени нива по кредитите, надхвърлящи 0,3-0,4%, в която и да е посока, т.е. сериозна промяна в лихвите по кредити в краткосрочен период след приемане на еврото не се очаква. Самото превалутиране, самият акт на влизане в еврозоната няма да се отрази на лихвените проценти и на плащанията по кредитите. Ако вземем за пример Хърватия, която влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г., след приема на еврото лихвите и по потребителските кредити, и по ипотеките останаха относително стабилни, на ниски нива, като подобна тенденция имаше и в балтийските страни. Най-вероятно и ние ще следваме пътя на Хърватия и лихвите ще останат на ниски нива, около сегашните.

– Какви промени трябва да очакват потребителите на банкови услуги за такси и комисиони?

– Банковите такси в България в момента са по-ниски спрямо средното за еврозоната ниво. Не очаквам да има сериозни ръстове в размера на таксите, още по-малко свързани с въвеждането на еврото. Напротив, сега е момента да анонсирам, че с последните промени в тарифата на ОББ, които ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., някои от таксите ще имат известно намаление.

Банковият пазар в страната е силно конкурентен и таксите за гражданите и бизнеса са част от тази конкурентна борба. В допълнение, банките все повече ще насърчаваме закупуването на пакети, които са направени спрямо профила на потребителите. Те ще оптимизират и намалят значително размера на плащаните до момента такси за най-често използваните услугите, за всяка от които плаща отделна такса. Разбира се, в по-дългосрочен план е възможно да станем свидетели на постепенно доближаване до нивата в останалите страни от еврозоната, но най-вероятно ако това означава корекция нагоре, това няма да стане рязко и би обхванало само определени услуги.

– Силна или слаба ще влезе българската икономика в еврозоната?

– Факт е, че българската икономика се представя много добре, като очакванията са тя да продължи да расте. Нашите прогнози са за ръст от малко под 3% за 2025 г. и 2026 г.

България е относително изолирана от съществуващата търговска война, тъй като нейната търговия със САЩ е само около 1% от БВП, между най-ниските в рамките на ЕС. Въпреки това, индиректно, чрез въздействието върху европейската икономика, с която страната е тясно обвързана, търговската война все пак има влияние и върху България. Фактически България е поставена по-добре, отколкото много други страни, влезли в еврозоната.

Като цяло, от икономическа гледна точка, преходът от валутен борд, базиран на еврото, към приемането на еврото като официална валута е по-малка стъпка, отколкото това беше в редица други страни. Заключението е, че от гледна точка на макроикономическата политика предизвикателствата за българската икономика ще бъдат ограничени и е вероятно промените да са предимно благоприятни. Разбира се, ясно е, че еврото няма да бъде основен двигател на икономическия растеж, ключови са разумните политически решения и тяхното прилагане.

– Къде предполагате, че ще се насочат освободените от Българската народна банка минимални задължителни резерви на банките в размер на 8 млрд. евро?

– След получаване на освободените минимални задължителни резерви от БНБ, търговските банки сами ще трябва да решават как да използват тези средства. Една част ще се насочат към кредитиране, друга – към инвестиции в държавни ценни книжа, а трета в други инвестиции. Банките имат стриктна политика и лимити за своите инвестиции. Като цяло този ресурс ще позволи поддържането на ниски лихвени нива в икономиката, което е в полза на потребителите и определено е шанс за постигане на по-висок икономически растеж.

На фона на ограничените трудови ресурси, икономиката на страната се нуждае от огромни инвестиции за поддържане и повишаване на нейната конкурентоспособност. Достъпът до евтиния кредит, особено в сегмента на бизнес кредитирането, което към момента показва по-ниски ръстове в сравнение с кредитирането на физически лица, разбира се, е плюс.

– Кои са предизвикателствата като логистика за банките, що се отнася до преминаване на паричния обем от левове в евро? Имате ли някакви специални изисквания към клиентите, които ще поискат замяна?

– Обмяната на банкнотите и монетите в обръщение е най-сериозното предизвикателство при въвеждането на еврото във всички държави. Такъв е случаят и в България. Ние сме подготвени за това, вече няколко месеца насърчаваме гражданите да внесат своите банкноти в левове по сметки и депозити, за да може да бъдат превалутирани автоматично на 1 януари 2026 г. и да си спестят реденето на опашки и тревогите, че трябва да го направят спешно и в последния момент. За целта премахнахме таксите за гражданите за внасяне на левове по сметка и депозит в ОББ и на този етап сме доволни от резултата.

Разбира се, готвим се сериозно и за периода от първите шест месеца на следващата година, когато се очаква масово всички граждани да пристъпят към обмяна на своите банкноти и монети в брой. Всички клонове на ОББ ще извършват такъв обмен, като за целта засилваме техния капацитет с машини за броене на банкноти и монети, за да можем максимално да облекчим гражданите и да не им се налага да се редят по дълги опашки. Банкоматите на ОББ ще приемат левове до края на януари 2026 г., и както разбрахме, тази възможност за гражданите ще предоставяме ние в ОББ и още една от търговските банки в страната.

Нека повторя следните съвети: депозирайте левовете си още сега по сметките си и не бързайте в първите дни на януари 2026 г. към банковите клонове, тъй като със сигурност ще бъде много натоварен период. Няма нужда от това. Обмяната ще се извършва безплатно в търговските банки през първите шест месеца на 2026 г.

– Как бихте коментирали разширяването на еврозоната с включването на България от геополитическа гледна точка? Какво означава това за еврозоната, региона и Европа като цяло?

– Присъединяването на България към Икономическия и паричен съюз (ИПС) на 1 януари 2026 г. е последният етап от пълната интеграция на страната в Европейския съюз и представлява основа за по-висока геополитическа сигурност. Непоследователната и силно непредвидима тарифна политика на САЩ предизвика сериозни сътресения на финансовите пазари с мащабни материални последици и в краткосрочен план засилената несигурност и нарастващите мита ще оказват натиск върху икономическата активност в еврозоната.

От гледна точка на еврозоната, България като 21-вия член би укрепила икономическата кохезия и стабилността на единния валутен съюз. За регионa (Балканите и Източна Европа), приемането на еврото от България е сигнал за по-дълбока европейска интеграция и ориентира местния бизнес към по-стабилна валутна среда — това вероятно ще засили инвестициите и търговията в региона. България ще бъде поставена като по-активен участник в паричните и институционалните решения на ЕС.

Темата за приемането на еврото беше във фокуса на финансовия форум "Еврозоната: Уравнения и решения 2025", организиран от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.