Европа губи енергийната битка за изкуствения интелект

Ирландия има проекти за центрове за данни на стойност 5,8 млрд. евро с издадени разрешителни, които не могат да бъдат реализирани, защото няма достатъчно електроенергия, за да бъдат захранени.

Центровете за данни вече потребяват 22% от електроенергията в Ирландия в сравнение със средно 2-3% в повечето държави членки на Европейския съюз (ЕС). Списъкът с чакащи се простира години напред. Ирландският електроенергиен оператор спря новите връзки за центрове за данни в Дъблин още преди четири годин

За да функционират, центровете за данни се нуждаят от постоянен поток енергия в количества, които европейската електроенергийна мрежа трудно може да осигури.

Амстердам също наложи мораториум върху новите центрове. Електропреносната мрежа на Франкфурт изпитва затруднения с включването на нови мощности, а националните мрежови оператори в Западна Европа вече изискват центровете за данни сами да осигуряват собствено производство на енергия или да чакат с години за капацитет.

Проблемът се свежда до начина, по който е изградена електропреносната мрежа, и енергийните източници, които използва.

Производството на възобновяема енергия зависи от времето и затова е твърде нестабилно, за да могат центровете за данни да разчитат единствено на него, освен ако не е налице усъвършенствана система за съхранение на електроенергия. В чужбина големите технологични компании залагат на ядрено решение: малки модулни реактори (SMR).

Може да си представите SMR като готови за приготвяне ястия: компонентите се подготвят предварително във фабрики, след което бързо се сглобяват на място, което значително намалява времето за строителство. В сравнение с големите ядрени реактори, те са по-евтини, по-гъвкави и се изграждат по-бързо.

Компании като Meta, Microsoft, Google и Amazon са си осигурили над 10 гигавата капацитет от амлки ядрени реактори в САЩ, като първите доставки се очакват между 2028 и 2032 г. В Китай реакторът Linglong One трябва да започне търговска експлоатация по-късно тази година.

На пръв поглед SMR изглеждат идеално решение за енергийния апетит на центровете за данни – всеки реактор може да произвежда до 470 мегавата, достатъчни за захранване на един много голям център за данни. Европа в момента няма нито един малък ядрен реактор и няма нито една лицензирана концепция на континента. Франция разработва прототип, но той няма да заработи поне до 2030 г. Програмата за малки ядрени реактори на Великобритания е е със срокове, които се простират до средата на 30-те години на XXI век.

Сега Европейската комисия (ЕК) се опитва да даде тласък на индустрията и през март обяви гаранции на стойност 200 млн. евро за инвестиции в малки ядрени реактори. Александър Вимерс, изследовател в Техническия университет в Берлин, предупреждава, че „центровете за данни се нуждаят от енергия днес, а малките ядрени реактори няма да могат да осигурят значителна мощност преди средата на 30-те години". Това също така е най-добрият сценарий без закъснения, усложнения или съдебни обжалвания, подчертава Вимерс.

Анализ от февруари 2026 г. на изследователи от Техническия университет в Берлин установява, че е малко вероятно малките ядрени реактори да осигуряват електроенергия в голям мащаб преди 2050 г. Те също така не биха били финансово конкурентоспособен вариант за Европа: за да се намалят разходите, трябва да бъдат изградени стотици идентични реактори из целия континент. При над 70 конкуриращи се проекта, които в момента се разработват, нито един дизайн не е близо до подобен мащаб.

Държави като Германия, Австрия и Люксембург активно се противопоставят на разширяването на ядрената енергетика. Доклади, поръчани от германската Федерална служба за безопасност на ядрените отпадъци през февруари, заключават, че малките ядрени реактори носят рискове от разпространение на ядрени материали и биха увеличили значително радиоактивните отпадъци при извеждането им от експлоатация. Това е проблем, който Европа все още не е решила.

Вимерс посочва алтернативи, които вече са постижими. Европа в момента произвежда повече възобновяема електроенергия, отколкото мрежите ѝ могат да използват: през 2024 г. 72 тераватчаса са били ограничени, защото инфраструктурата не е могла да ги поеме. По-доброто съхранение на енергия в батерии, по-умното ценообразуване и прехвърлянето на задачи на центровете за данни към периоди, когато производството от вятър и слънце е най-високо, биха позволили по-добро използване на вече произведената енергия. 

Дилемата остава: според Вимерс тези решения не могат да покрият седмиците на неблагоприятно време, а малките ядрени реактори няма да пристигнат навреме, за да запълнят този недостиг. Европа остава без ясен отговор на този проблем.

(БГНЕС)