Проблемите на европейската икономика на данните за 500 млрд. евро продължават

С възхода на изкуствения интелект терминът „икономика на данните“ донякъде изчезна, въпреки че европейският пазар на данни и икономиката на данните са значителни.

Според проучване от 2025 г., поръчано от Европейската комисия (ЕК), пазарът на данни е надхвърлил 115 млрд. евро през 2025 г. и се очаква да достигне 148 млрд. евро до 2030 г. По-широкият термин – икономиката на данните, се е оценявал на 325 млрд. евро през 2019 г. (2,6% от БВП на ЕС) и се очаква да достигне 500 млрд. евро до края на 2025 г., пише Euronews.

Пречките пред компаниите, които разчитат на данни, в Европа, за да се разрастват, да станат конкурентоспособни в световен мащаб и да облагодетелстват икономиката на ЕС, са до голяма степен сходни в различните сектори:

• определението за лични данни съгласно Общия регламент относно защитата на данните е широко;
• компаниите имат ограничен капацитет да се ориентират във фрагментираните тълкувания на регламента ​​в различните държави членки на ЕС;
• необвързващите препоръки и насоки на Европейския комитет по защита на данните предоставят ограничена помощ.

Докато големите (и обикновено неевропейски) компании разполагат с ресурсите да се справят с местните власти и дори да оспорват регламента, по-малките им конкуренти са оставени да се справят с фрагментираните правила в целия ЕС.

Изменението на GDPR, дори по много целенасочен начин, е силно чувствителна тема в ЕС. Много защитници на личните данни и органи за защита на данните остават скептични. Като се добави към това геополитическото напрежение между ЕС и САЩ, заедно с опасенията, че данните на европейците могат да се окажат извън ЕС, и дори най-разумните реформи рискуват да бъдат блокирани.

Проблемите, пред които са изправени европейските компании, се повтарят отново и отново, но изглежда, че Комисията този път се вслушва. Заместник-директорът на Генерална дирекция „Съобщения и връзки с обществеността“ Ренате Николай ясно отговори на едно от опасенията на евродепутатите относно „цифровия омнибус“, който „е благосклонен към мощни лобистки искания на големите технологични компании“, на заседанието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 26 януари.

„Нека само подчертая, че програмата за опростяване няма нищо общо с лобирането от страна на САЩ. Програмата за опростяване на Комисията е разработена много преди влизането в сила на настоящата администрация на САЩ. Тя е до голяма степен резултат от Лета и Драги и от дебата, който се проведе в Европейския съюз преди последните избори за Европейски парламент и прехода от една Комисия към друга“, казва Николай.

Скептицизмът и страховете на евродепутатите да бъдат представени като работещи срещу европейските интереси са разбираеми – някои квазилобистки групи, които априори са против програмата за опростяване, представят мерките като „лобиране от страна на САЩ“, експлоатират чувствителността на Европа относно САЩ и напълно пренебрегват коментарите и молбите на самите европейски компании.

През последната година Европейската комисия работи по редица инициативи за рационализиране на европейските правила за данните и за по-лесното им прилагане за европейските предприятия, новатори, изследователи и публични администрации.

Стратегията за съюз на данните например включва Директивата за отворени данни, Закона за данните, Закона за управление на данните и Регламента за свободното движение на нелични данни. Очаква се всички тези законодателства да бъдат обединени в един нов Закон за данните.

Комисията също така подготвя два пакета „цифров омнибус“ - цифровият омнибус за изкуствения интелект и цифровият омнибус ориентиран към правилата за данните.

Първоначалното предложение на Европейската комисия за цифровия омнибус за данните включва скромни промени в Общия регламент относно защитата на данните. Въвеждат се критерии, които да предоставят на компаниите за данни по-голяма яснота относно това кога личните данни са достатъчно псевдонимизирани и кога строгите правила на регламенти ​​вече не се прилагат, какво представляват лични данни, правата на субектите на данни и други.

Дори тези скромни предложения бяха отхвърлени от Съвета на ЕС, който върна текста.

Европейският комитет по защита на данните наистина се опитва да хармонизира подходите на държавите членки на ЕС към регламента за данните ​​чрез различни насоки и препоръки. Това обаче може да отнеме години, а и препоръките са необвързващи, което няма да внесе повече яснота.

Полският технологичен адвокат Миколай Барчентевич отбелязва, че необвързващият характер на насоките не защитава европейските компании от проблеми с прилагането им. По думите му, Европа трябва сериозно да реформира прилагането на GDPR, като добави повече независим преглед и по-добро балансиране на бизнеса, иновациите и други обществени интереси.

Въпросът остава отворен: ако ЕС се гордее с един от най-добрите режими за защита на данните в света, ще може ли да каже, че е намерил правилния баланс между органите за защита на данните и бизнеса, неприкосновеността на личния живот и иновациите, както и защитата и разрешението?

Този въпрос е важен в светлината на амбициите на ЕС за конкурентоспособност, предстоящата икономическа криза и необходимостта от овластяване на европейския бизнес и укрепване на собствената му икономика.