Почти половината от произведената през второто тримесечие енергия в България е от ВЕИ

Почти половината от произведената електроенергия в България през второто тримесечие на 2026 г. е била от възобновяеми източници. Делът ѝ достига 47,5%, показват данните на Евростат за производството на електроенергия по източници.

През април, май и юни в страната са произведени общо 9104,042 GWh електроенергия, като 4322,356 GWh са отчетени като производство от възобновяеми източници и биогорива.

Месечните данни показват ясно изразена сезонна динамика. През април ВЕИ и биогоривата имат дял от около 38,5% от производството, през май делът вече достига 52,5%, а през юни – 52,4%. Така през два от трите месеца възобновяемите източници осигуряват повече от половината произведена електроенергия.

Слънцето излиза начело

По-подробна картина на технологичната структура дава Националният статистически институт (НСИ). Данните показват, че през второто тримесечие фотоволтаичните централи са произвели 2332 GWh електроенергия. ВЕЦ са произвели 1566 GWh, вятърните централи – 250 GWh, а възобновяемите горива – 258 GWh. Така слънчевата енергия се превръща в най-големия отделен ВЕИ източник в България за периода.

Динамиката през трите месеца е още по-показателна. Фотоволтаиците произвеждат 585 GWh през април, 819 GWh през май и достигат 928 GWh през юни. Само за два месеца производството им нараства с около 59%, според данните.

При водната енергия увеличението е по-плавно – от 480 GWh през април до 568 GWh през юни. Вятърната генерация е значително по-малка и варира от 86 GWh през април до 117 GWh през май, преди да спадне до 47 GWh през юни.

Тези данни показват, че зад високия общ дял на ВЕИ стои преди всичко силното сезонно производство на соларните централи, допълнено от водната енергия.

България остава под средното за ЕС ниво

В Европейския съюз ВЕИ са осигурили 54,1% от произведената електроенергия през второто тримесечие при 54,3% година по-рано. България е с 6,6 процентни пункта под средното за блока ниво.

Разликите между държавите членки са значителни. Най-висок дял е отчетен в Латвия – 97,7%, Дания – 94,3%, и Хърватия – 92,2%. В Словакия делът е 19,8%, в Чехия – 20,9%, а в Малта – 24,5%.

На европейско равнище също се наблюдава силно увеличаване на ролята на слънчевата енергия. През второто тримесечие тя представлява 41,6% от производството на електроенергия от ВЕИ спрямо 37% година по-рано. Вятърът има дял от 27,7%, а водната енергия – 22,6%.

Високият дял на ВЕИ носи и нови предизвикателства

Увеличаването на соларното производство променя профила на електроенергийната система. За разлика от традиционните централи, фотоволтаиците произвеждат електроенергия основно през светлата част на деня, като производството варира според слънчевото греене.

Това поставя по-голямо значение върху балансирането на системата, развитието на електропреносната мрежа, междусистемните връзки и съхранението на електроенергия.

Данните за юни илюстрират тази промяна: тогава фотоволтаиците произвеждат 928 GWh, докато вятърните централи – само 47 GWh. Различните производствени профили означават, че при по-голямо навлизане на слънчевата енергия способността на системата да управлява променливото производство става все по-важна.

Важно е обаче да се прави разлика между дела на ВЕИ в произведената електроенергия и дела им в брутното крайно потребление. 

(БГНЕС)