„Произведено в Китай“ приближава преломен момент

През 1970 г. чичо ми се завърна от Япония с Годзила, работеща на батерии, пише колумнистът на Bloomberg Хауърд Чуа-Еоан. Няколко седмици по-късно обаче чудовището спряло да се движи на дебелите си метални крака. Когато погледнах надписа, показващ произхода на играчката, с тъга установих, че е произведена в Япония, спомня си Чуа-Еоан.

По онова време мнението, че „Произведено в Япония“ е синоним на некачествена стока, властва вече повече от две десетилетия. Кратка статия от февруари 1953 г. на The New Yorker разказва: „Дете, получило пухкава механична мечка за Коледа, пристигнала в кутия с надпис „Произведено в Япония“, решило да я "оперира" и открило, че тя се състои предимно от бирена кутия Schlitz“.

Дори най-известният износен артикул на страната в края на 50-те и 60-те години, транзисторното радио, не беше напълно надежден.

Но до 1970 г. заклеймяването на надписа „Произведено в Япония“ като нещо некачествено започна да губи своята логика. Световното изложение в Осака през 1970 г. е витрина за артистичните и търговските умения на страната, а централната му Кула на слънцето все още е разпознаваема икона на японското изкуство вече над половин век.

В годините, предхождащи това световно изложение, Япония и нейният народ усърдно изграждаха репутация за прецизно съвършенство. Токио беше домакин на Летните олимпийски игри през 1964 г. - първият път, когато игрите се проведоха в Азия - които станаха предпоставка за въвеждането на Шинкансен, японската система от високоскоростни влакове.

Междувременно, фотоапаратите и обективите на Nippon Kogaku превръщаха снимките на американските фотожурналисти и в крайна сметка на цели поколения аматьори в шедьоври. Качеството беше толкова неочаквано за страна, дълго осмивана заради своите продукти, че във филма на Стенли Кубрик от 1964 г. „ Д-р Стрейнджлав “ един герой казва: „Странното е, че правят толкова дяволски добри фотоапарати“.

Nippon Kogaku сега се казва Nikon. Що се отнася до основния производител на транзисторното радио, компанията първоначално се е казвала Totsuko (съкращение от Tokyo Tsushin Kogyo). Днес я познаваме като Sony. Десетки световни марки сега излъчват японско качество по целия свят.

Спомних си за възхода на Nikon, докато четях историята на колегата ми Уес Косова за глобалния възход на китайските потребителски марки, и как базираната в Шънджън Viltrox се промъкна в елитните редици на най-добрите производители на обективи за фотоапарати в света, пише Хауърд Чуа-Еоан. Концепцията Chinamaxxing, която възхвалява китайската култура и приема множество от нейните елементи в ежедневието, се разраства. Вече не говорим просто за масовото приемане на Запад на почти стереотипни китайски навици като пиенето на топла вода, а по-скоро за непреодолимата сила на висококачествения китайски износ по целия свят.

Европейският съюз (ЕС), дом на едни от най-конкурентните и технически напреднали автомобилни производители в света, се превърна в процъфтяващ пазар за китайските хибридни и електрически превозни средства. Както заключва доклад на HSBC Global Investment Research през юни: „Китайските автомобили са по-добри“.

И макар потребителите в САЩ все още да се присмиват на тези коли, това е само защото имат малък опит с превозните средства, блокирани за американския пазар заради 100-процентни мита.

Европейците знаят по-добре, тъй като са се изправяли срещу китайските производители както по цена, така и по качество. Това е сериозна заявка от страна на Китайската народна република и накара ЕС да защитава територията си с мита върху електрическите превозни средства от 2024 г. насам и да договаря квоти с китайските производители на автомобили (точно както направи с японските автомобилни производители през 90-те години на миналия век).

Разбира се, освен висулките Labubu на чантите, много обикновени потребители не осъзнават, че много от продуктите и търговците на дребно, които харесват, са от Китай. Самите компании сякаш крият този факт. Трябваше да кликна няколко пъти на уебсайта на Viltrox, за да стигна до хронология, която казваше, че марката произхожда от Китай.

Има и други форми на прикриване. Miniso, магазинът за лайфстайл и играчки, е базиран в Гуанджоу, но има лого, което напомня на японския гигант за бърза мода Uniqlo.

Подобни имитации отразяват вродена творческа несигурност и не постигат много, за да разсеят репутацията на Китай относно копирането. Сякаш признаването на страната на произход може да ги принизи чрез асоцииране с евтините стоки на Temu, онлайн пазара, управляван от PDD Holdings (която е основана в Шанхай, но е установила законния си адрес на Каймановите острови, докато е със седалище в Дъблин).

Тази сдържаност може да отпадне, тъй като китайските потребителски компании стават все по-уверени относно произхода си. Урокът от Япония е, че гордостта относно произхода е част от продукта, което беше вярно дори когато „Произведено в Япония“ не беше комплимент. Държах неработещата си Годзила на рафта с години - мисля, че все още е някъде в старата семейна къща във Филипините - без да искам да се откажа от нея, защото все пак е произведена в Япония, пише Чуа-Еоан.