Скъпият ток ще компенсира скъпия газ за топлофикациите, газът на TTF поевтиня с близо 20%

Цената на газа остава силно волатилна и от началото на седмицата доставките за декември поевтиняха с почти 19% до 87 евро за мегаватчас на нидерландската борса TTF. В последната сесия за октомври цената надхвърли 103 евро за мегаватчас за първи път от 2022 година насам.

Цената на газа за ноември стана причина за остри критики към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и председателят ѝ Пламен Младеновски беше извикан в енергийната комисия в Народното събрание, за да бъде изслушан в заседание посветено на ситуацията в енергетиката.

Младеновски уточни, че без резерви от "Чирен" на по-ниска цена, повишението за ноември би трябвало да надвиши 40%. Но дори и с поскъпването с 32,5%, цената на газа в България е под цената на TTF - 58,43 евро за мегаватчас.

Още в края на октомври той потвърди, че има резерви да не бъде повишена цената на парното, както и на електроенергията за битовите потребители (която зависи от КЕВР). Пред депутати Младеновски уточни, че цената на електроенергията се повишава с 50-60% и това компенсира увеличените разходи за газ. При "Топлофикация София" обаче този механизъм не работи - дружеството произвежда четири пъти повече топлинна, отколкото електроенергия. Затова и дружеството ще се нуждае от допълнителни 130 млн. - 140 млн. евро, за да плати сметките си за газ, допълни Младеновски.

Той припомни, че крайните снабдители (за битовите потребители) са купили вече необходимата електроенергия за регулаторния период на търг при фиксирана цена от малко над 99 евро за мегаватчас. Поскъпването на електроенергията за небитовите потребители се компенсира по правителствените програми от Фонда "Сигурност за електроенергийната система" (ФСЕС).

Директорът на "Булгаргаз" Георги Татарски коментира, че компанията е ограничила поскъпването с газ от "Чирен", но и допълни, че част от количествата там са все още с много висока цена - 1,4 млн. мегаватчаса, нагнетени през 2022 година. Те могат да бъдат черпени само при високи нива на пазара.

Преди години обаче Европейската комисия (ЕК) позволи компенсации за дружествата, които бяха принудени да нагнетят газ с висока цена през лятото на 2022 година в резултат от регламента на Брюксел за газохранилищата. Тогава Брюксел поиска страните от общността да запълнят до поне 80% от капацитета си своите газохранилища, а от следващата година - до 90%, за да бъде гарантирано безпроблемно потреблението през зимните месеци.

Тогава Европа разчиташе основно на тръбния газ и нямаше днешните алтернативи.

Зимата на 2023 година беше необичайно мека и повечето газови компании се оказаха със скъпи резерви в газохранилищата. Именно това беше причината и за повечето търговци в Германия и Нидерландия, както и в други части на Европа, да не желаят да нагнетят големи количества газ.

Така общността започна газовата 2026 година с най-ниското ниво на резервите от природен газ от 2013 година насам, а това създаде още един натиск на пазара. В последните дни на октомври цените скочиха рязко, след като неочаквано Германия въведе компенсации и насърчи търсенето на газ от германските компании, след като стана ясно, че газохранилищата са пълни до едва 62% от капацитета си.

По данни на Gas Infrastructure Europe "Чирен" е пълно до 82% от капацитета си.

Татарски каза още пред депутатите, че през 2026 година компанията поддържа добри ценови нива и делът на пазара се увеличава. За газовата 2026/2027година (от 1 октомври 2026 до 30 септември 2027 година) "Булгаргаз" е договорила 10 танкера с втечнен газ - шест в Гърция за терминала "Александруполис", а четири - по договорите с Botas в Турция.