Украинците са готови да търпят войната, подкрепят президента и искат удари по руски рафинерии

80% от украинците смятат, че ударите по руските рафинерии трябва да продължат, дори и това да коства подкрепата на САЩ, показа проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS) в периода 16-25 октомври. Социолозите съобщават, че много бързо след традиционното си проучване в началото на октомври са решили да проверят реакцията на украинците към последните важни събития - "дизеловата сделка", енергийното примирие и натиска за смяна на президента.

80% от анкетираните са категорични, че ударите по руските рафинерии трябва да продължат, независимо от заплахата за спиране или ограничаване на подкрепата от САЩ. Украйна не е атакувала рафинерии от 15 октомври, а и преди това намали значително операциите по тях спрямо август. Русия обаче продължи с масираните атаки с балистични ракети и дронове по енергийни съоръжения, критична инфраструктура и жилищни сгради.

Според наблюдатели Украйна ще поднови ударите по рафинериите след междинните избори за Конгреса, насрочени за 3 ноември.

Данните от проучването показват още, че 63% от украинците са готови да търпят войната, независимо от масираните атаки по градовете и няма значителна промяна спрямо началото на октомври. Най-висока е готовността на жителите на Киев - основна цел на руските ракети в последните седмици - 76%, и спрямо началото на октомври има ръст от 8 пункта.

76% от украинците смятат, че борбата трябва да продължи, независимо от ударите по енергийни обекти, ВиК инсталации и топлофикации.

Подкрепата за Володимир Зеленски се увеличава

Проучването показва още, че украинците за пореден път се обединяват около фигурата на президента, когато се появи натиск от страна на Доналд Тръмп към него. Това се наблюдаваше и през февруари 2025 година, когато след караницата в Белия дом рейтингът на Володимир Зеленски скочи от 57% до 67%, а през следващите месеци и до 74%.

В началото на октомври одобрението към Зеленски достига 54%, а неодобрението - 41%. Проучването само няколко дни по-късно, след поредните критики от САЩ, показва, че на президента си се доверяват 62% от украинците, а 35% - не одобряват действията му.

Социолозите обръщат внимание, че 24% от анкетираните са доверяват изцяло на Володимир Зеленски, а 18% - изобщо не му вярват. Останалите се определят в зоната между "по-скоро се доверявам" и "по-скоро не се доверявам".

Зеленски: С Тръмп виждаме различни начини да сложим край на войната

С американския президент Доналд Тръмп имаме различни възгледи по някои теми, но и двамата искаме войната, която започна Русия, да спре, каза Володимир Зеленски в интервю за британското издание The Sun. Той допълни, че двамата имат и различи виждания как да спре войната, както и че украинците разбират по-добре и Путин, и руснаците, отколкото американците.

Зеленски призна, че вероятно е "шумен" и остър в реакцията си, но негово правило е "да не играе игрички с партньорите си" и да е честен и открит. В момента има голям натиск към Украйна и затова е и ще бъде "шумен".

"Ако усетя, че над Украйна надвисва опасност, трябва да защитя страната си. Правя каквото мога, както войниците на бойното поле и хората, които работят за Украйна", заяви още украинският президент пред британското издание.

Европа може да участва в мирните преговори за Украйна, "ако си купи билети"

Никой няма намерение да кани Европа на масата на преговорите за мир в Украйна, заяви един от съветниците на руския президент Юрий Ушаков в интервю за руското издание "Вести". Той посочи, че в момента се уговаря тристранна среща между САЩ, Украйна и Русия и не се предвижда европейско участие.

"Могат да стигнат до там, ако си купят билети, но на масата за преговори никой не мисли да ги кани", заяви той.

По време на брифинг в Хага украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че Русия отхвърля идеята за участието на Европа в срещата, но в САЩ имат готовност да я включат. Именно това е трябвало да бъде обсъдено в отменената среща през тази седмица в Брюксел. На нея е трябвало да участва държавният секретар Марко Рубио, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Зеленски посочи, че срещата е отменена по искане на американската страна и също така предположи, че планираната за началото на ноември среща в Абу Даби също може да бъде отменена, ако има ескалация на конфликта в Близкия изток. Той коментира, че Украйна е заинтересована тази среща да се състои и при такъв сценарий ще поиска да бъде сменено мястото, но не и датата. Тя ще стане ясна след изборите за Конгрес на 3 ноември, допълни той.

Примирие и териториални въпроси

На престоящата среща ще бъдат дискутирани въпроси за прекратяване на огъня - изцяло или частично - по отношение на енергийни обекти и в Черно море, както и обмен на военнопленници, съдбата на украински граждани, депортирани в Русия, включително и хиляди деца, посочи още украинският президент.

"Териториалният въпрос е най-важният за Русия и САЩ, но има още много предизвикателства", допълни още Зеленски и потвърди, че темата за териториите може да бъде дискутирана само на ниво лидери.

Украйна продължава опитите да ограничи работата на военните заводи

Украински дронове атакуваха рано тази сутрин завод за производство на сода в Стерлитамак (Република Башкирия). Геолокализирани данни потвърждават пожар на мястото на завода, част от холдинга "Росхим". Заводът е единствен производител в Русия на терефталоил хлорид - суровина за производство на високоякостни полимери, използвани за бронежилетки и защитни елементи на бронирани машини.

Министерството на отбраната на Русия съобщава за 1214 свалени дрона в нощта срещу 29 октомври над територията на Русия. Голяма част от тях са били насочени към Московска област и кметът на руската столица Сергей Собянин отбеляза 631 свалени дрона, като 230 - на път за Москва.

От своя страна сводката на ВВС на Украйна отчита 112 изстреляни дрона към Украйна, от които 40 са реактивни. Системите за ПВО са унищожили 97 дрона (30 реактивни) и има преки попадения в 7 локации. Руското Министерство на отбраната съобщава за още един товарен кораб, ударен на път към пристанището в Одеса, но без да дава повече подробности.

Жителите на Олешки, които искат да отидат в Украйна, ще трябва да минат през Беларус

Жителите на окупирания град Олешки, които искат да отидат в Украйна, ще трябва първо да отидат в Анапа (Краснодарския край), оттам с руски военнотранспортни самолети в Гомел (Беларус), и оттам - на територията на Украйна. Това е предвидено в споразумението за локално примирие, показано по телевизионния канал Fox News.

Градът се намира само на няколко километра от контролираната от Украйна част от Херсонска област - през р. Днепър.

Украйна от август повдига въпроса за минираните пътища към Олешки и спрените през май доставки на храна и лекарства. Според властите в Киев в града са останали около 2000 души, сред които и 50 деца. В интервю за TCH през уикенда Володимир Зеленски посочи, че Русия ще направи всичко възможно, за да не позволи хората от града да се върнат в Украйна, и ще използва ситуацията за политически цели.

Локалното примирие трябва да продължи до 1 ноември и ситуацията се следи от първата дама на САЩ Мелания Тръмп.

Локалното примирие обхваща цялата Херсонска област?

В социалните мрежи Мелания Тръмп отбеляза, че примирието обхваща неуточнени части от Херсонска област, за да бъде извършена евакуацията без проблеми. Има данни, че то обхваща цялата област, пише Институтът за изучаване на войната (ISW). Частично потвърждение даде украинският президент Володимир Зеленски, който отбеляза по време на брифинг в Хага, че жителите на град Херсон имат 2-3 дни да живеят спокойно и да се разходят по улиците.

Сводката на Генералния щаб на ВСУ за 28 октомври (1708-ия ден от пълномащабната война) показват фокусиране на бойните действия в Покровското направление, където са регистрирани 42 атаки. Интензивни са боевете в Костянтинивка (18) и Хуляйполе (9).

Единични атаки са регистрирани по останалите направления, а в Краматорск няма данни за бойни действия.

ВСУ отбелязва 189 бойни действия спрямо 191 ден по-рано. Русия е извършила и 79 въздушни удара с 257 авиационни бомби и 2,4 хил. артилерийски обстрела по позиции на фронтовата линия и близките населени места. Използвани са и 9,1 хил. fpv-дрона.