Фед запази лихвите без промяна, анализаторите очакват повишение през декември

Федералният резерв очаквано запази лихвените проценти без промяна по-малко от седмица преди ключовите междинни избори в САЩ, в центъра на които е въпросът за разходите за живот. Паричните власти изчакват да видят дали инфлацията ще се забави, или ще остане достатъчно висока, за да оправдае ново повишаване на разходите по заемите.

Така в сряда финансовата институция остави основния си лихвен процент в диапазона между 3,75% и 4%. Решението е взето с 10 гласа "за" и 2 "против". Срещу решението са гласували Лиза Кук и Бет Хамак, според които целевият диапазон на лихвения процент е трябвало да бъде повишен с 0,25 процентни пункта.

Федералната комисия за отворените пазари (FOMC) продължава политиката си за поддържане на значителни резерви в банковата система, пише в съобщението на Фед за решението.

"Икономическата активност нараства с бързи темпове. Въпреки че несигурността остава висока, отчасти поради геополитическите събития, вътрешното потребление се оказва устойчиво. Растежът на производителността е силен, а капиталовите инвестиции – стабилни. Увеличаването на работните места върви в крак с нарастването на работната сила, а равнището на безработицата се е променило незначително. Инфлацията остава висока. Натрупването на повече информация ще помогне на Комисията да определи подходящата политическа ориентация, за да се гарантира навременното връщане на инфлацията към целта от 2%. Комисията ще осигури ценова стабилност", пише още в съобщението.

Преди двудневното заседание по паричната политика тази седмица представители на Фед дадоха сигнали, че централната банка може да си позволи да изчака, след като миналия месец увеличи разходите по заемите с четвърт процентен пункт.

Запазването на основния лихвен процент на Фед в настоящия диапазон измества дискусията отвъд междинните избори на 3 ноември. Те ще определят дали Републиканската партия на президента Доналд Тръмп ще запази контрола над Конгреса през последните две години от мандата му, или ще отстъпи едната или и двете камари на законодателната власт на демократите, пише Ройтерс.

Финансовите пазари вече се фокусират върху вероятния темп и мащаб на бъдещите повишения на лихвите, които инвеститорите смятат за неизбежни предвид устойчивостта на инфлацията. Икономисти и много представители на Фед вече смятат, че цените се повишават не само заради продължаващия шок при енергийните разходи вследствие на решението на Тръмп да атакува Иран и остатъчния ефект от митата му, но и заради силното търсене от страна на индустрията за изкуствен интелект (AI) и стабилните потребителски разходи.

„Въпросът е колко още повишения предстоят“, пише Дарио Пъркинс, управляващ директор по глобалната макроикономика в TS Lombard, в анализ, според който централната банка може да бъде принудена да предприеме поредица от увеличения, „ако балонът при изкуствения интелект не се спука“.

Като се има предвид обещанието на председателя на Фед Кевин Уорш, дадено в реч на 28 август, инфлацията да бъде върната до 2% „с достатъчно бързи темпове“, Пъркинс заявява, че паричният орган „ще трябва да продължи да повишава лихвите, докато целта ѝ не стане достижима“.

Устойчива инфлация

Целта на Фед за инфлация от 2% се измерва чрез ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE). Първоначалните оценки показват, че общият индекс, както и свързаните с него показатели, които изключват някои волатилни цени на суровини и цени, определяни извън пазарните механизми, са се повишили през септември. На годишна база тези показатели остават на ниво от 3% или повече, като през последните месеци се наблюдава малък напредък.

Докладът за PCE за септември ще бъде публикуван в четвъртък - ден след приключването на заседанието по паричната политика. Въпреки това вече са налични достатъчно данни за отделните компоненти, за да могат представителите на Фед да направят надеждна оценка на резултатите.

Откакто Кевин Уорш пое ръководството на Фед, някои от факторите, за които представителите на централната банка смятаха, че могат да помогнат за забавяне на инфлацията - като прекратяване на войната на САЩ и Израел в Иран и повишаване на производителността благодарение на изкуствения интелект - все още не са се проявили.

След временното затишие през лятото, което допринесе за забавяне на месечната инфлация през юни и юли, цената на петрола отново се повиши рязко и достигна около 114 долара за барел, което представлява увеличение от приблизително 20% от началото на септември.

Цените на дизеловото гориво - ключов ресурс за множество отрасли, включително селското стопанство, строителството и транспорта - са близо до рекордните си нива и допринасят за разширяването на инфлационния натиск.

Междувременно бумът при изкуствения интелект все по-често се разглежда от представителите на Фед като краткосрочен двигател на инфлацията, независимо от потенциала му да повиши производителността на икономиката в средносрочен или дългосрочен план.

„Широкият обхват и устойчивостта на инфлацията ще бъдат ключови фактори в дебатите на представителите на Фед относно бъдещия курс на паричната политика“, пише Дерек Танг, икономист в Monetary Policy Analytics, в анализ, публикуван преди заседанието на Фед.

Компанията на Танг вече очаква паричният орган да одобри още три увеличения на лихвените проценти с по четвърт процентен пункт на следващите си срещи. Това съответства на пазарните очаквания за тримесечни повишения от настоящия момент до юни 2027 г.