Световната банка: Военните конфликти тласкат цените на суровините и храните нагоре

Военните конфликти в Близкия изток и Черноморския регион, прекъсванията на доставките и неблагоприятните климатични условия променят перспективите пред световните пазари на суровини. Цените на енергоносителите се покачват рязко, храните поскъпват под въздействието на по-високите производствени разходи и затрудненията при износа, а металите са под натиск заради ограниченията в предлагането и нарастващото търсене от технологичните индустрии.

Общият индекс на цените на суровините на Световната банка се очаква да нарасне с 23% през 2026 г., като достигне най-високото си равнище от 2013 г. насам с изключение на една година.

Основният двигател е енергийният сектор, за който от Световната банка прогнозират увеличение на цените с 32%. Цените на хранителните суровини се очаква да се повишат с 10%, а индексът на металите и минералите да достигне нов рекорд.

През 2027 г. общият индекс се очаква да се понижи със 7%, но това не означава облекчение за всички пазари. Докато енергийните суровини и металите се очаква да поевтинеят умерено, цените на хранителните суровини могат да нараснат с още 7%. Прогнозата зависи от евентуална ескалация на конфликта в Близкия изток, възстановяването на руския петролен добив и постепенното нормализиране на износа през Черно море, посочват от институцията.

Петролът поскъпва заради най-сериозния спад на предлагането от десетилетия

Петролният пазар е сред най-силно засегнатите от военните действия. Световното производство на петрол се очаква да се свие с 5,5 млн. барела дневно през 2026 г., или с 5,2% спрямо предходната година. Това би било най-голямото годишно намаление от повече от четири десетилетия извън глобалната рецесия през 2020 г., посочва се в доклада.

При този сценарий средната цена на международния бенчмарк „Брент“ се очаква да достигне 91 долара за барел през 2026 г. В средата на октомври фючърсните цени се доближиха до 110 долара за барел. Световната банка прогнозира понижение до средно 79 долара за барел през 2027 г., ако доставките постепенно се възстановят.

Зад тези числа стоят, освен прекъсванията на производството, и ограничените възможности за транспортиране на суровината. Износът от държавите в Персийския залив частично се възстанови благодарение на използването на тръбопроводи, трансфери на петрол между танкери и други обходни решения. Щетите по рафинериите и транспортната инфраструктура продължават да ограничават доставките на готови горива.

Натискът е най-силен при дизела и авиационното гориво, чиито цени на едро се увеличават значително повече от тези на суровия петрол. Причината е, че загубата на рафиниращ капацитет затруднява заместването на недостига на готови продукти дори когато част от доставките на суровина се възстановяват.

Допълнителен буфер за пазара осигуриха увеличеното производство извън Персийския залив и освобождаването на запаси. От март до септември обаче световните наблюдавани петролни запаси са намалявали средно с около 2,4 млн. барела дневно. Това прави пазара по-уязвим от нови прекъсвания на доставките.

Природният газ остава скъп заради ограниченията при втечнения газ

Европейските цени се очаква да нараснат с 58% през 2026 г. до средно 19 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu). За 2027 г. прогнозата е за понижение от 8% до 17,5 долара за MMBtu — значително по-високо равнище от очакваното в предишната прогноза на Световната банка.

Основният проблем е ограниченото предлагане на втечнен природен газ (LNG). Производството му е концентрирано в държави, засегнати от конфликта, а повредите по съоръженията за втечняване в Катар ограничават възможностите за бързо възстановяване на износа. Към средата на октомври доставките на LNG през Ормузкия проток са едва около една четвърт от предвоенните обеми въпреки известно подобрение на трафика през септември.

За разлика от петрола, чийто износ може частично да бъде пренасочен по тръбопроводи или по алтернативни маршрути, увеличаването на доставките на втечнен газ изисква налични мощности за втечняване, специализирани кораби и подходяща инфраструктура. Това ограничава възможностите за бързо компенсиране на недостига.

По-високите газови цени оскъпяват и производството на азотни торове, особено в Европа, където природният газ е ключова суровина и енергиен разход за производителите. Така енергийният шок се разпространява отвъд електроенергетиката и отоплението и достига до селското стопанство и хранителната промишленост.

Въглищата поскъпват, но търсенето може да отслабне през 2027 г.

Световната банка отбелязва, че цената на въглищата се очаква да нараснат с 25% през 2026 г. заради по-силното търсене и ограниченията в предлагането. През следващата година обаче се очаква спад от 4%, тъй като поевтиняването на енергоизточниците като цяло и разширяването на възобновяемите мощности ще намалят стимулите за използване на въглища като алтернативно гориво.

Глобалното потребление на въглища се очаква леко да се свие през 2027 г., основно заради понижение на търсенето в Европа, докато производството вероятно ще се увеличи в Китай и Индия.

Развитието на този пазар показва, че енергийните кризи могат временно да забавят прехода към по-чисти източници, когато недостигът и високите цени на други горива насърчават използването на въглища. В по-дългосрочен план обаче разширяването на възобновяемата енергия и електрификацията могат да ограничат търсенето на изкопаеми горива.

(Продължава на следващата страница)