Световната банка: Военните конфликти тласкат цените на суровините и храните нагоре

Достъпността на храните е под натиск

По-високите международни цени не се отразяват еднакво на всички държави и домакинства. За потребителите от страните с ниски доходи дори умерено увеличение на цените може да бъде сериозен проблем, особено когато храната заема голям дял от семейния бюджет.

Според доклада медианната инфлация при храните в развиващите се икономики се ускорява до 3,9% на годишна база през третото тримесечие на 2026 г. спрямо 3,5% през предходното тримесечие. Световната банка предупреждава, че поскъпването на зърнените култури и маслодайните продукти може да засили този натиск.

Според доклада медианната инфлация при храните в развиващите се икономики се е ускорила до 3,9% на годишна база през третото тримесечие на 2026 г. спрямо 3,5% през предходното тримесечие. Световната банка предупреждава, че поскъпването на зърнените култури и маслодайните продукти може да засили този натиск.

Дори когато глобалните наличности са достатъчни, достъпът до храна може да се влоши заради транспортни затруднения, загуба на доходи или невъзможност на домакинствата да си позволят по-скъпите продукти. Затова наличието на достатъчно зърно на световните пазари не е гаранция, че то ще бъде достъпно за всички потребители.

В неблагоприятния сценарий на Световната банка, при който конфликтите се задълбочат, а климатичните сътресения засегнат повече реколти, цените на хранителните суровини през 2027 г. могат да надхвърлят нивата от 2022 г. Това би увеличило инфлационния натиск и би влошило продоволствената несигурност.

Торовете поскъпват заради скъпия газ и ограниченията на търговията

Пазарът на торове показва колко бързо енергийните сътресения могат да се пренесат към хранителното производство. Средните цени на торовете се очаква да нараснат с 14% през 2026 г. основно заради рязкото поскъпване на карбамида през първата половина на годината.

Цената на карбамида достигна 857 долара за тон през април, преди да се понижи след облекчаването на ограниченията за китайския износ и частичното успокояване на напрежението в Персийския залив. През третото тримесечие на 2026 г. средната цена е 399 долара за тон — спад от 42% спрямо предходното тримесечие.

Китай има ключова роля за стабилизирането на пазара. Износът на карбамид от страната се очаква да достигне 7 млн. тона през 2026 г. спрямо 4,9 млн. тона през 2025 г. Увеличените доставки от Китай, Египет, Нигерия и Оман компенсират част от недостига, причинен от прекъсванията в Персийския залив.

При фосфатните торове натискът остава по-силен. По-високите цени на амоняка, сярата и природния газ оскъпяват производството, а ограниченията върху китайския износ на диамониев фосфат допълнително свиват предлагането.

Световната банка прогнозира цените на карбамида да бъдат средно с 21% по-високи през 2026 г. спрямо предходната година. При диамониевия фосфат се очаква увеличение от 7%, а при калиевия хлорид – с 10%.

През 2027 г. общите цени на торовете се очаква да се върнат приблизително към нивата от 2025 г. при условие, че енергийните разходи намалеят и достъпът до амоняк и сяра се подобри. Прогнозата обаче зависи от ограниченията на корабоплаването или продължителни прекъсвания на износа от Персийския залив.

Това има пряко значение за земеделските производители. Ако торовете останат скъпи или недостъпни в ключови моменти от производствения цикъл, фермерите могат да намалят използваните количества, което впоследствие да се отрази върху добивите и предлагането на храни.

Металите и минералите достигат рекордни цени

Индексът на цените на металите и минералите на Световната банка се очаква да нарасне с 25% през 2026 г. и да достигне рекордно средногодишно равнище. Въпреки прогнозираното леко понижение през 2027 г., ценовият индекс ще остане с 16% над пика си от 2021 г.

Медта, алуминият и калаят са сред металите, чиито цени достигнаха исторически върхове през 2026 г. Натискът се дължи на прекъсвания в работата на мини и топилни предприятия, ограничения в производството и устойчиво търсене от енергийния преход, електромобилите, електрониката и центровете за данни.

При медта предлагането от мините е по-слабо от очакваното. Допълнителен проблем е, че разработването на нови находища и изграждането на добивна инфраструктура отнемат години. Това затруднява бързата реакция на предлагането при нарастващо търсене.

При алуминия конфликтът в Близкия изток допринесе за спад на производството в региона. Същевременно високите разходи за електроенергия продължават да ограничават конкурентоспособността на европейските топилни предприятия. Китай, който осигурява около 60% от световното производство на алуминий, работи близо до официалния си производствен капацитет.

Перспективите са различни пред желязната руда. Цените ѝ остават под натиск заради слабостта на строителния сектор и стоманодобивната промишленост в Китай, както и заради увеличаването на производството от големите износители.

Очакваното понижение на цените на металите през 2027 г. няма да премахне структурния натиск върху пазара, според Световната банка. Инвестициите в електрификация, възобновяема енергия и изчислителна инфраструктура вероятно ще поддържат търсенето на ключови метали силно в средносрочен план.

Ормузкият проток, Червено море и Черно море са ключови точки за риска

Ормузкият проток е ключов за износа на петрол, втечнен природен газ, сяра и други суровини от Персийския залив. Ограниченията в корабоплаването в региона се отразяват не само на енергийните доставки, но и на производството на торове, тъй като амонякът, сярата и природният газ са важни входящи ресурси за тази индустрия.

Червено море е друга уязвима точка. Заплахите за корабите и атаките срещу транспортната инфраструктура повишават рисковете пред алтернативните маршрути за износ на петрол. Световната банка посочва и атаките срещу саудитския тръбопровод Изток–Запад като пример за уязвимостта на маршрутите, които трябва да компенсират ограниченията при преминаването през Ормузкия проток.

В Черно море военните действия между Русия и Украйна затрудняват износа на зърно и маслодайни култури. Това увеличава риска от по-нататъшно поскъпване на пшеницата и царевицата, особено ако прекъсванията съвпаднат с по-слаби реколти.

Когато корабите избягват опасни маршрути, времето за доставка и разходите за транспорт нарастват. Недостигът на танкери и застрахователните и логистичните разходи допълнително оскъпяват крайните доставки. Това е особено важно за суровини, които са концентрирани в определени региони и трудно могат да бъдат заменени бързо.

Рискът от нов ценови шок остава висок

Основният сценарий на Световната банка предполага, че конфликтът в Близкия изток няма да се изостри съществено, износът на руски петрол ще се възстанови, а ограниченията пред износа на храни през Черно море постепенно ще отслабнат.

Ако тези предположения не се изпълнят, ценовата картина може да се промени рязко. Според неблагоприятния сценарий, при който прекъсванията на доставките на петрол от Персийския залив се задълбочат, а руският износ остане ограничен, цената на петрола сорт „Брент“ може да достигне средно 105 долара за барел през 2027 г., прогнозират от институцията.

Едновременно с това по-високите енергийни цени и по-тежките климатични сътресения могат да изведат хранителните суровини с 12% над базовата прогноза за 2027 г., а цените на зърнените култури – с 20% по-високи от очакваното.

Подобно развитие би засилило инфлацията, би увеличило разходите на бизнеса и би влошило достъпността на храните, особено за домакинствата с ниски доходи.

Обратният сценарий също е възможен: трайно уреждане на конфликта в Близкия изток и по-слаб от очакваното глобален икономически растеж биха могли да свалят цените на енергията и металите. За бизнеса и потребителите това означава, че дори при очаквано общо поевтиняване на суровините през 2027 г. рискът от нови ценови сътресения остава висок.