Ръстът на доходността по облигациите съживява страховете за банките в еврозоната

Рязкото покачване на разходите по държавните заеми в еврозоната съживява опасенията от повторение на дълговата криза, която разтърси блока преди 15 години. Анализатори и инвеститори обаче призовават да не се изпада в паника, тъй като банките са по-добре подготвени, пише Ройтерс.

В миналото нестабилните публични финанси създадоха т.нар. „порочен кръг“. Загубите от притежаваните държавни облигации нанасяха щети на кредиторите, като в някои случаи се налагаше държавно финансирано спасяване на банки, което допълнително натоварваше бюджетите.

Според анализатори разходите за финансиране ще нараснат, а възприятията на пазарите ще имат значение, тъй като банките продължават да бъдат изложени на финансовото състояние на собствените си държави. Инвеститори, анализатори и данни, събрани от Ройтерс, обаче показват, че капиталовите буфери и по-строгият надзор би трябвало да помогнат на банките да издържат на сътресенията.

„Има граница на това доколко можете да се изолирате от вътрешния кредитен риск“, заяви Саймън Ейнсуърт, старши банков анализатор в Moody’s Ratings. „Банките започват от по-добра позиция, но не са имунизирани.“

След кризата след 2010 г. еврозоната реформира банковия надзор и предостави на Европейската централна банка (ЕЦБ) инструменти за намеса. Междувременно кредиторите укрепиха защитата си, подпомогнати от години на рекордни печалби.

Въпреки това опасенията относно държавния дълг допринесоха за поевтиняване с 10% на акциите на европейските банки през последните шест седмици - пет пъти повече от понижението на по-широкия пазар. Спадът идва след продължителен подем, който изведе банковите акции до най-високите им нива от 16 години.

При трите най-големи френски банки поевтиняването на акциите за същия период достига 17%.

С разходите по обслужването на дълга на най-високото им равнище от 25 години, на фона на значителен бюджетен дефицит, социално напрежение и президентски избори през 2027 г., на които кандидати от крайната десница и крайната левица водят в социологическите проучвания, втората по големина икономика в еврозоната се намира в центъра на сътресенията.

Сигурни активи

Банките имат право да третират държавните облигации като активи без кредитен риск в счетоводните си баланси. Те се отчитат при изпълнението на регулаторните изисквания за ликвидност и се използват като обезпечение при получаване на заеми от централни банки и други кредитори.

Нетните притежания на държавни облигации от банките в еврозоната са се удвоили след кризата, достигайки 4,3 трлн. евро в края на юни. Това показва анализ на Ройтерс, базиран на данни на Европейския банков орган (ЕБО).

Капиталовите буфери на банките обаче са нараснали още повече. В резултат съотношението между притежаваните държавни облигации и капитала, който банките поддържат за покриване на потенциални загуби, е спаднало под 2,5 спрямо 2,7 през 2013 г.

Колкото по-ниско е това съотношение, толкова по-голяма е способността на банките да понесат загуби при поевтиняване на държавните облигации.

Както главният инвестиционен директор на Axiom Alternative Investments Дейвид Бенаму, така и стратегът по акции в WisdomTree Анека Гупта изчисляват, че експозицията на големите френски банки към вътрешен дълг възлиза на около 15% до 30% от капитала им с най-високо качество.

За сравнение, през 2011–2012 г. този показател при италианските банки е надхвърлял 100%, посочва Гупта. По онова време Италия беше сред страните в центъра на кризата.

Въпреки това понижаването на цените на държавните облигации, които се движат в обратна посока спрямо доходността им, може да доведе до загуби за банките, ако се наложи да приведат счетоводната стойност на облигациите си в съответствие с пазарните цени или да ги продадат, за да наберат средства.

Предложенията за премахване на статута на държавните облигации като активи без риск или за въвеждане на ограничения върху концентрацията на подобни активи досега не са получили одобрение. Европейската комисия (ЕК) обаче включи по-нататъшната диверсификация на портфейлите от държавни облигации сред мерките за укрепване на банковия сектор. Комисията ще представи предложенията си в началото на 2027 г.

Държани до падеж

Дори без официални правила ЕЦБ насърчава банките в еврозоната да намалят експозицията си към държавния дълг на собствената си страна.

Според анализа на Ройтерс, базиран на данните на ЕБО, в средата на 2026 г. държавните облигации на съответната страна са представлявали 41% от общите притежавани от банките държавни облигации. За сравнение, през 2013 г. делът им е надхвърлял 50%.

Освен това банките са увеличили трикратно - до 60% - дела на облигациите, които оценяват по себестойност. Това счетоводно правило им позволява да не отчитат загуби при спад на пазарните цени.

Когато класифицират облигациите като финансови активи, „държани до падеж“, банките могат да избегнат отчитането на загуби, които намаляват капитала им, освен ако не бъдат принудени да продадат тези активи.

Според Ейнсуърт от Moody’s този риск е намалял, тъй като днес банките разчитат в по-малка степен на краткосрочно финансиране.

За Мария Ривас, анализатор в Morningstar DBRS, обаче ключовият въпрос е как инвеститорите възприемат портфейлите, в които има нереализирани загуби, независимо от счетоводните правила.

„Ако това е временно положение, то не би трябвало да повлияе съществено на нагласите на инвеститорите. Ако обаче продължи дълго, може да влоши възприятията за риска“, заяви тя пред Ройтерс.

„Механизми, изпитани в кризи“

Главният изпълнителен директор на гръцката банка Piraeus Христос Мегалу очаква по-голяма волатилност при държавните облигации, но омаловажава риска тя да прерасне в пълномащабна криза.

Гърция вече обслужва дълга си при средни лихвени проценти, значително по-ниски от тези, при които Великобритания се финансира днес, заяви той пред Ройтерс. Това представлява съществена промяна спрямо ситуацията отпреди десетилетие, когато страната се възстановяваше от финансова криза и получи поредица от спасителни програми.

Франция, която сега е в центъра на вниманието, също се намира в различна позиция от тази на Гърция по онова време.

„Франция е много голяма икономика и следователно разполага с много инструменти, които може да използва“, заяви Мегалу.

„Регулаторните органи, централните банкери, но и самите банки разполагат с механизми, изпитани в кризисни ситуации, които би трябвало да гарантират, че вероятно няма отново да се сблъскаме с подобен мащабен проблем“, добави той. „Разбира се, непрекъснато провеждаме стрес тестове на портфейлите си.“

По-високата доходност по държавните облигации обаче може да засегне банките и по-пряко, като увеличи разходите им за финансиране. Причината е, че банките обикновено се финансират при лихвени нива, по-високи от тези по държавните заеми.

Френските банки са най-големите емитенти на дългови инструменти на едро в Европейския съюз (ЕС). Ето защо трайно по-високата доходност ще увеличава „цената на финансирането им при всяко рефинансиране, като ефектът се натрупва“, посочва Гупта от WisdomTree.

Бивш високопоставен банков надзорник, пожелал анонимност, споделя тази оценка.

„Банките все по-активно се конкурират за привличане на депозити, което отразява нарастващия натиск върху финансирането им. Перспективите пред сектора в крайна сметка ще зависят поне отчасти и от възприятията на пазарните участници“, посочва той.