Унгарският финансов министър очаква приемане на еврото през 2032 г. чрез съкращаване на дефицита

Унгарското правителство се надява, че бюджетните корекции, насочени към съкращаване на разходите, ще проправят пътя към устойчиво намаляване на дефицита и ще насочат страната към приемане на еврото през 2032 г. Това заяви финансовият министър на страната Андраш Карман пред Ройтерс.

Първият бюджет на премиера Петер Мадяр, разглеждан като ключов тест за обещанието му страната да изпълни условията за приемане на еврото до 2030 г., предвижда бюджетен дефицит от 4,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2027 г. - значително под очакваното равнище от 7,5% за тази година.

Инвеститорите приеха по-голямото от очакваното намаление на дефицита като положителна първа стъпка. Някои икономисти обаче предупредиха, че нестабилността на световните пазари на облигации и енергоносители може да възпрепятства икономическия растеж и усилията за свиване на дефицита.

„Целта ни не е просто да постигнем максимално намаляване на дефицита в краткосрочен план“, заяви финансовият министър. „Предприемаме мерки за устойчиво намаляване на дефицита, които ни приближават до равнище под 3% от БВП през 2030 г. и съответно до приемане на еврото, вместо просто да се опитваме да свалим дефицита през 2027 г.“, каза той.

Някои политики от ерата на Орбан ще бъдат трудни за отмяна

Мерките включват стъпки, които могат да имат висока политическа цена, като ограничаване на данъчното облекчение за майките и спиране на постепенното въвеждане на допълнителна месечна пенсионна вноска. Това са политики, наследени от правителството на бившия премиер Виктор Орбан, които настоящата власт смята за неустойчиви.

Въпреки това промените в пенсионните плащания ще доведат до по-високи разходи за възрастните хора, заявява правителството.

„Колкото по-скоро бъде въведено еврото, толкова по-добре за Унгария“, каза Карман, очертавайки рязка промяна спрямо политиката на Орбан, който категорично се противопоставяше на единната европейска валута. „Смятам, че това ще зависи преди всичко от намаляването на дефицита.“

Като изтегли бюджетните корекции в началото на мандата си, кабинетът на Мадяр се надява да избегне необходимостта от съкращаване на разходите по-късно, когато наближат следващите избори през 2030 г.

Първият бюджет на Мадяр разкрива и трудностите при отмяната на ключови политики от ерата на Орбан, като високите секторни налози и скъпоструващите мерки за подпомагане на домакинствата при плащането на енергийните сметки.

Разходите за мярката, ограничаваща цените на енергоносителите за битовите потребители, чието премахване призова Европейският съюз (ЕС), ще нараснат с 232 млрд. форинта (близо 640 млн. евро) през следващата година. Това надхвърля сумата от 200 млрд. форинта, която Мадяр цели да събере чрез нов данък върху богатството.

Предупреждение срещу прибързано присъединяване към ERM II

Андреш Карман заяви, че ако Унгария свие бюджетния си дефицит под 3% от БВП през 2030 г., страната ще може да приеме еврото през 2032 г. в съответствие с очакванията на пазара. Правителството на Петер Мадяр обаче все още не е определило конкретна целева дата.

През следващата година кабинетът планира да създаде работна група с централната банка, която да набележи необходимите задачи преди присъединяването на Унгария към ERM II - своеобразната „чакалня nа еврозоната“ - и да изготви график, който Карман определи като „реалистичен“.

„Еврозоната представлява много по-сложна система от институции, отколкото преди 10 или 15 години“, каза той.

Макар че както Мадяр, така и заместник-гуверньорът на централната банка Золтан Курали заявиха, че Унгария не бива да се колебае да се присъедини към ERM II, Карман предупреди, че процесът не трябва да бъде прибързан.

„Целта не е да влезем в ERM II възможно най-бързо, а да приемем еврото възможно най-скоро и да прекараме в ERM II само необходимото време“, каза финансовият министър.

По-рано този месец Курали предупреди, че рискове като отклонение от планираната бюджетна политика и нестабилност на валутния курс по време на членството в ERM II могат да отложат присъединяването към еврозоната за след 2033 г.

„Много е трудно да се определи подходящият момент за присъединяване от гледна точка на валутния курс“, заяви Карман. „Прекалено ранното присъединяване или прекалено ранното фиксиране на централния валутен курс не биха били непременно оптималният вариант“, посочи той.