Кабинетът планира скромно рязане на разходи през 2027 г., но повече приходи от осигуровки

Бюджетният план, който България представи пред Европейската комисия в четвъртък, показва намерение за по-скромно свиване на дефицита от заложеното в средносрочната прогноза към Бюджет 2026. Въпреки широко анонсираната административна реформа и обещаните сериозни мерки за ограничаване на разходната част в бюджета за 2027 г., представеният план демонстрира идеята да се разчита по-скоро на повишени приходи, отколкото на ограничени харчове. Основната тежест на мерките за повишаване на приходите пада върху еднократен данък „свръхпечалба“, повишаване на максималния осигурителен доход и на минималните осигурителни прагове.

Според плана, представен пред ЕК, се очаква дефицитът на сектор „Държавно управление“ през 2027 г. да се свие до 4,3% от БВП. Това показва известно забавяне спрямо предвиденото в средносрочната рамка към Бюджет 2026 консолидиране до 3,9% от БВП.

Правителството очаква и подобрение на бюджетното салдо за 2026 г. спрямо заложеното в бюджета  – то остава отрицателно, но вместо в размер 5,4% от БВП, ще бъде около 5% от БВП. Това се дължи на променените разчети на Министерството на отбраната, включително промяна в някои от сроковете за доставка на военно оборудване.

В представения пред ЕК документ се визира само дефицитът на сектор „Държавно управление“, тъй като той се отчита на начислена основа, съгласно европейската методология, която се използва за измерване на Маастрихтските критерии. В бюджетния план съответно не е включена информация за дефицита по КФП, който според одобрената финансова рамка за 2026 г. е в размер на 5,7% от БВП.

Правителството планира дефицитът да се свие с 2 млрд. евро, от които приходните мерки ще имат ефект в размер на 1,959 млрд. евро, или 1,39% от БВП, докато разходните мерки се очаква да доведат до подобрение в размер от 57,3 млн. евро, или 0,04% от БВП за 2027 г.  За оптимизация на разходите се разчита на реформа в ТЕЛК, свиване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10% и оптимизиране на персонала в силовите първостепенни разпоредители с бюджет.

Данък „свръхпечалба“

Представеният пред ЕК план показва известно смекчаване на първоначалната идея за облагането с еднократен данък от 33% на печалбите на банки, застрахователи, хранителни вериги, телекоми, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Управляващите предвиждат преотстъпване на 30% от данъка върху свръхпечалбата, който следва да се използва за изпълнение на нормативни изисквания за поддържане на капиталови буфери (резерви), а за лицата, които не правят такива задължителни резерви, за инвестиране в нови дълготрайни материални и нематериални активи, свързани с осъществяването на основната им дейност. Очакваният ефект от мярката за 2027 г. е в размер на 800 млн. евро, или 0,57% от БВП.

Максималният осигурителен доход също ще се повиши през 2027 г., след като вече нарасна до 2300 евро от 1 август 2026 г. Планира се от 1 януари 2027 г. той да бъде 2400 евро, като ефектът от мярката ще бъде 265,1 млн. евро. Минималните осигурителни доходи също ще се повишат за втори път в рамките на по-малко от половин година, от което се очакват допълнителни 196,7 млн. евро в бюджета. Като се вземат предвид тези увеличения, финансовото министерство предвижда ръст на приходите от социални осигуровки в размер на 1,219 млрд. евро, или 10,4%.

Още 220,2 млн. евро се очакват от повишаването на акцизните ставки за тютюневи изделия.

Сред мерките, които правителството е представило пред ЕК, е и повишаването на максималния размер на ваучерите за храна от 200 лв. (102,26 евро) на 200 евро месечно и промяна в облагането на дохода, както и увеличаване на общата квота за предоставяне на ваучери за храна на 1,5 млрд. евро. В самия документ не се конкретизира каква е промяната в облагането, но при обявяването на измененията в данъчните закони стана ясно, че се планира данък от 7%. По-късно обаче финансовият министър Гълъб Донев, а впоследствие и премиерът Румен Радев обясниха, че данък ще се дължи само за ваучерите на стойност над досегашния максимум от 102 евро. Това уточнение липсва в представения план, който уточнява, че от марката се очаква бюджетен ефект от 55 млн. евро.

Сред другите изброени мерки са идеята за регистрация по Закона за ДДС при облагаеми доставки, свързани с урегулирани поземлени имоти и сгради и акциз при първа регистрация или внос на нови и употребявани луксозни автомобили с мощност над 250 kW. Остава неясно дали правителството ще въведе акциз за всички автомобили с такава мощност, или ще направи изключение за електрическите и хибридите.

Скромна разходна оптимизация

Представената финансова рамка включва не особено високи очаквания за свиване на разходите. С най-значително въздействие е реформата в ТЕЛК, която трябва да се осъществи чрез оптимизация и подобряване на контрола на разходите, като доведе до намаляването им с 228,7 млн. евро, или 0,16% от БВП през 2027 г.

Започналото през 2026 г. свиване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10% се очаква да има отражение през 2027 г. в размер на 163,2 млн. евро, или 0,12% от БВП. Намаляването на персонала в силовите ведомства се предвижда да доведе до допълнително ограничаване на разходите с 200,5 млн. евро, или с 0,14% от БВП.

„Така комбинацията от значителен ръст на приходите (+1 958,5 млн. евро) и нетно свиване на разходите (-57,3 млн. евро) през 2027 г. осигурява общо подобрение на фискалното салдо с 2 015,8 млн. евро в резултат на дискреционните мерки“, се обобщава в изготвения от Министерството на финансите план.

Общите разходи на сектор „Държавно управление“ през 2027 г. ще достигнат 40,4% от БВП, което е с 3 пр.п. по-ниско спрямо 2026 г., основно заради спад на капиталовите трансфери.

Дългът продължава да расте

Бюджетният план прогнозира дългът на сектор „Държавно управление“ да достигне 40,6 млрд. евро в края на 2026 г. (31,1% от БВП) и до 47,1 млрд. евро (33,3% от БВП) в края на 2027 г. Причина за очакваното увеличение са бюджетните дефицити, рефинансиране на дълга в обращение, нарастващите разходи за отбрана и капитализация на държавни дружества.

Повече разходи за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“

През следващата година са предвидени значителни средства за поддържане и развитие на отбранителните способности. Сред планираните инвестиционни проекти са доставка на самолети F-16 Block 70, средства за наземно обслужване, въоръжение и обучение за тях; придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили; придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада; доставка на Зенитно-ракетни комплекси от наземна система за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM и свързаните с нея ракети и др.

Разчетено е и увеличение на разходите за персонал и други текущи разходи в сектор „Отбрана и сигурност“, но не се конкретизира в какъв размер. По дефинициите на Европейската система от сметки ЕСС 2010 (КОФОГ – Отбрана) през 2027 г. те ще са в размер на 2,4% от БВП, а на годишна база нарастват с 42,4% основно заради капиталови разходи.

Отклонение от европейските препоръки

В представения план се наблюдава сериозно отклонение от европейските препоръки за свиване на ръста на нетните разходи през 2026 г. Правителството отново обяснява ограничените мерки за свиване на дефицита в бюджета с късното му приемане, както и с натрупани дисбаланси в предходните години.

При препоръка за годишен растеж на нетните първични разходи, финансирани на национално ниво от 4,2% за 2026 г., в разчета на финансовото министерство ръстът е от 9,6% за 2026 г. За следващата обаче се планира известно компенсиране – при препоръчан ръст на разходите от 3,4% годишно за 2027 г., правителството планира да свие темпа до 1,3%.

До 30 ноември Европейската комисия има срок да оцени съответствието на предвидените от държавите бюджетни политики с фискалните правила на ЕС, като при необходимост може да издаде препоръки за коригиращи действия, които страните трябва да вземат предвид в бюджета си за следващата година.