Фискалният съвет: Бюджет 2027 изисква реформи и съкращаване на разходите

Структурни реформи за фискална консолидация и стремеж към балансирано бюджетно салдо, както и по-сериозни от предварително заложените 10% съкращения в администрацията, реформа на пенсионната система и изравняване на осигурителните вноски за държавните служители и тези в частния сектор. Това са част от препоръките на Фискалния съвет относно бюджета за 2027 г.

Препоръчва се фискално усилие от поне 2% от брутния вътрешен продукт за 2027 г. и поне 1% от брутния вътрешен продукт за 2028 г. Тази препоръка е особено належаща с оглед на стартиралата процедура по свръхдефицит, допълват експертите от съвета.

Предупреждава се за опасност от дългова спирала и и лихвен натиск. Натрупването на бюджетни дефицити създава притеснителна тенденция относно дълга и лихвените плащания (последните достигайки 1,88 млрд. евро през 2028 г., или около 1,3% от БВП), което отнема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване.

Експертите препоръчват изравняване на осигурителните вноски за държавните служители и тези в частния сектор. Подкрепят идеята съотношението на лично платените към платените от бюджета осигурителни вноски да се повиши на 40/60 през 2027 г. (от 20/80 през 2026 г.), изравнявайки го с това в частния сектор, като в тази реформа да се включат и военните и полицаите.

Настоява се правилата за увеличение на заплати и пенсии да се преразгледат трайно за постигане на дългосрочен положителен фискален ефект.

Фискалният съвет препоръчва и оптимизиране на текущите разходи за персонал и преструктуриране на администрацията с цел да се намали административната тежест, произхождаща от многочисления брой заети в тази сфера и намаляващото население. Необходими са консолидационни усилия за свиване на разходите за персонал с повече от текущо заложеното 10-процентово съкращение, които да имат дългосрочен характер, посочват от съвета.

Дава се препоръка за задълбочен анализ относно неизпълнението на капиталовите разходи и предприемането на мерки за подобряване на тяхното планиране и изпълнение, както и въвеждане на програмен вариант на бюджетиране, който да позволява прозрачно и проследимо изпълнение на конкретните бюджетни програми с цел повишаване на тяхната ефективност.

Специалистите припомнят, че през 2020 г. от обхвата на правилото за дела на разходите в Консолидираната фискална програма бяха изключени разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз с мотива да не се ограничава усвояването на средствата. Според Фискалния съвет изключението за европейски сметки следва да отпадне и да бъде променен Законът за публичните финанси поради противоречие с икономическата логика на това правило да ограничава фискалната експанзия и влиянието на бюджетните разходи върху макроикономическите агрегати. 

От съвета настояват за реформа на пенсионната система, за да бъдат стимулирани вторият и третият стълб и засилване на капиталово-покривния елемент в пенсионния доход. Обръща се внимание на продължаващата уравниловка във величината на получаваните пенсии, като тя се свързва с разкъсване на връзката между принос за осигурителната система и сума на получаваната пенсия.

Фискалният съвет подкрепя намерението за изравняване на осигурителното разпределение между държавните служители и магистратите и държавния бюджет с това в частния сектор.

Тенденциозното увеличение на разходите по основните пера в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не дават доказателство за по-голяма ефективност на здравните услуги, а само утвърждават зависимостта от нарастващи трансфери от държавния бюджет за балансиране на салдото по бюджета на НЗОК, допълват от съвета. И препоръчват разходите да се представят посредством програмен формат за по-ясна проследимост.

Връзката между здравната политика на здравното министерство и НЗОК като платец на здравните услуги трябва да се изсветли, допълват експертите.

Водещи фактори през бюджетната процедура за 2027 г. следва да са подобряването на бюджетното салдо и въвеждането на трайни разходни мерки, подкрепени с реалистични очаквания за приходите, като основна цел е да се наблегне на ефективността и качеството на публичните финанси.