Ще платим ли цената за по-нисък дефицит с нови данъци?

Предложеният от финансовото министерство данък върху свръхпечалбите и начините за овладяване на бюджетния дефицит предизвикаха остър спор между икономистите Лъчезар Богданов, Любомир Дацов и Ваня Григорова в ефира на Нова телевизия.

Григорова защити идеята държавата да търси повече приходи от секторите с високи печалби, а Богданов и Дацов предупредиха за непредвидимост за бизнеса и липса на достатъчно реформи в разходната част на бюджета.

Членът на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов постави под съмнение очакваните приходи от планираните мерки. По негово мнение приходите ще бъдат два пъти по-ниски от обявеното. Според него основният проблем е, че Министерството на финансите не предлага достатъчно мерки за ограничаване на разходите. Дацов смята, че ако са необходими по-високи данъци, те трябва да бъдат въведени по общия ред, а не чрез облагане само на избрани сектори. Той посочи, че правителството би могло да вдигне например данък печалба, данък общ доход, което е нормален подход.

Ваня Григорова защити противоположната теза. По думите ѝ при ръст на банковите печалби от 588% (както твърди Гълъб Донев, бел. ред.) е оправдано част от средствата да бъдат насочени към бюджета.

„Българският бюджет има нужда от средства, така че да плаща пенсии, майчинство, обезщетения за безработица“, посочи тя. Григорова настоя и за регулиране на банковите такси, които според нея са сред факторите за високите печалби на сектора.

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи данъка върху свръхпечалбите като извънредна мярка, до която трябва да се прибягва само в крайни ситуации.

„Рискът е по-скоро в дългосрочното въвеждане на една огромна непредвидимост в данъчната среда“, предупреди той. Според Богданов не е достатъчно ясно защо ставката е определена на 33%, кои сектори трябва да попаднат в обхвата и по какъв критерий една печалба се определя като „свръхпечалба“.

Тримата икономисти изразиха различни позиции и по въпроса дали държавата трябва първо да намалява разходите или да увеличава приходите.

Григорова използва аналогия с домакинския бюджет: „Когато трудно си плащате тока и трудно си осигурявате необходимите неща за детето, вие какво правите – режете му закуската или търсите начини за увеличаване на приходите?“. Богданов отговори със своя аналогия: „Ако не можеш да си позволиш памперс за детето, не пиеш капучино за 6 евро всеки ден“.

Според Богданов водещият въпрос пред фискалната политика трябва да бъде как България да запази икономическия растеж, инвестициите, ниската безработица и увеличаването на доходите. Той обърна внимание и на растящата цена на държавния дълг, като посочи, че лихвените разходи, които преди няколко години са били под 350 млн. евро, могат да достигнат около 1,7 млрд. евро.

Дацов прогнозира, че бюджетният дефицит може да остане около 3,8%, но подчерта, че еднократните приходни решения не могат да заместят структурните промени. „Кърпенето с еднократни мерки просто няма да помогне в ситуацията, защото това а е бягане на дълги разстояния. Това не е спринт“, заключи той.