Петър Ганев: Рискът пред Бюджет 2027 е правителството да не успее да овладее разходната част

Рискът пред Бюджет 2027 е правителството да не успее да овладее разходната част. За това предупреди Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според него намеренията са за ограничаване на разходите, но когато се стигне до гласуване на текстовете и „групите в обществото скочат, трудно се удържа“. Пред БНР икономистът предположи, че ако правителството изпусне юздите на разходите, вероятно дефицитът ще е голям и може да не излезем от процедурата за свръхдефицит.

„Европейската комисия не казва излезте веднага, но искаме да видим стъпки. И ако не можем да го направим, е проблем“, обясни той.

Оценката на финансовата политика на кабинета ще дойде с внасянето на Бюджет 2027, смята Ганев. Той допусна, че тя няма да е добра при дефицит 5,7%, след като и кредитните агенции отчитат, че има разхлабване през 2026 г. Икономистът отбеляза, че ако министрите искат да покажат, че не е тяхна вината за големия дефицит, трябва в първия им бюджет да има ясна гаранция, че дефицитът се свива до 3%. „Но ако стигнат до 4-5% за 2027 г., няма да има добра оценка", прогнозира Петър Ганев.

Що се отнася до предложенията на правителството за бюджета за 2027 г., Петър Ганев ги преценява като логични и очаквани. Сред тях са вдигането на данъчната оценка на имотите и промяната при хазарта.

„Всяка сфера ще има своите ефекти, по отношение на имотите означава по справедлива данъчна оценка, за три години да се приближи до пазарната. Това са повече приходи в общините и повече разходи на хората, които ще го платят. Общините ще решат дали да има повече облагане“, коментира той.

По думите на Петър Ганев инфлацията за следващата година ще зависи от ситуацията с горивата. Той припомни сценариите на Българската народна банка, като при най-лошия през 2027 г. тя ще е по-висока от тазгодишната. „Вторичната инфлация върху храни отсега ще натрупа още по-голям проблем. Надявам се да има успокоение следващата година, тя едва ли ще е под 2%, но да не отива над 4-5%“, посочи икономистът.

Петър Ганев обясни, че с мерките за високите цени на горивата не се ограничава ефектът на кризата и цените на горивата, „дава се реверанс към рисковите групи“. „В другите държави ходовете са в посока поведението на хората, не да дадем пари на този, на който му е скъпо, а да ги насочиш към желателното поведение – градски транспорт, електромобили. От такъв тип умни мерки има нужда“, каза той.

Що се отнася до предложението за облагане при свръхпечалбата, той очаква там да се зароди най-голямата тема за икономическата тежест, защото се засягат структуроопределящи сектори като енергетика, банково дело и тежка промишленост.

„Там са сектори, които движат икономиката и данъкът не е малък и ще тежи на предприятия в ключови сектори. По тази тема от макроикономическа гледна точка спорът ще е най-голям“, подчерта Петър Ганев. Той призна, че е скептичен от ефекта на мерките за свръхпечалба.

„Фокусът е върху печелившия бизнес, който да плати сметката, не ми се струва правилно. Все пак трябва да има разделение на мерки. Свръхпечалбите крият рискове да се обложат богатите и успешните“, каза той.

Темата коментира пред Nova и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. По думите му в икономическата теория няма дефиниция за свръхпечалба.

„Това е по-скоро емоционална концепция – ако видим, че някой печели, но ни се струва на нас, че твърде много печели, това е по-скоро емоция, отколкото някаква здрава икономическа конструкция“, каза той.

Богданов отбеляза, че правителството е критикувало няколко предишни правителства и мнозинства, че са правили временни еднократни приходни мерки – каквато е предлаганата, които създават несигурност в цялата система и не решават структурно проблема на публичните финанси, бюджета и дефицита.

„Правим много сериозен пробив в идеята, че България казва на всички бизнеси: при нас данъкът е 10%, инвестирайте, правете бизнес на светло и вие ще плащате толкова дългосрочно“, каза Богданов. Според него се „отваря вратичката“ и може мярката, въведена за една година, да се окаже удължена или да се променят бизнесите, които обхваща.  

„Това създава много голяма несигурност в икономическата среда и е червената лампа в предложенията“, подчерта той.  

 „Това е притеснението – казвате, от една страна, това е много важна мярка, ще събере пари, от друга страна обаче, за една година – е, как да повярва бизнесът, че ще е само за една година?“, каза Богданов. Според него има риск да се завърти порочен кръг, в който значителното увеличение на данъците да започне да се възприема като нещо нормално, а това ще влоши дългосрочните перспективи за икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.