Защо Английската централна банка отстъпи и стана част от вълната от повишения на лихвите?

За Великобритания и Английската централна банка (АЦБ) надеждите за скорошен край на войната на САЩ и Израел в Иран се появиха твърде късно, за да предотвратят повишаването на лихвените проценти, пише Bloomberg.

В четвъртък финансовата институция се поддаде на натиска на пазарите и увеличи разходите по заемите за първи път от повече от три години. Решението показа, че гуверньорът Андрю Бейли и останалите членове на Комисията по парична политика смятат, че са необходими действия за ограничаване на инфлацията, която може да достигне близо 5% догодина, независимо дали американският президент Доналд Тръмп ще промени курса на политиката си.

Английската централна банка досега се въздържаше от повишаване на лихвите, докато Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) отдавна предприеха стъпки в тази посока. Една от причините беше тримесечното ограничение върху енергийните цени за домакинствата във Великобритания, което отложи ефекта от поскъпването, причинено от конфликта в Близкия изток. Сега обаче сметката трябва да бъде платена - през януари се очаква таванът на цените да скочи с около 25%, а в икономиката се натрупва и допълнителен инфлационен натиск.

Всичко това сочи, че скорошният спад на енергийните цени, предизвикан отчасти от надеждите, че Конгресът на САЩ под контрола на демократите ще ограничи действията на републиканския президент, не беше достатъчен, за да промени решението. В четвъртък Бейли неколкократно посочи „събитията от последните 48 часа“ като фактор, който би могъл да облекчи положението на британците в бъдеще, но не и да помогне в настоящия момент.

„Ако Тръмп предприеме стъпки за прекратяване на военните действия, цените на енергоносителите би трябвало да спаднат вероятно по-бързо и по-рязко“, заяви Бейли пред журналисти след заседанието на банката. „Най-доброто, което може да бъде направено, е този конфликт да бъде разрешен и по този начин да се ограничат щетите“, добави той.

И деветимата членове на Комисията по парична политика гласуваха за повишаване на лихвите. Катрин Ман настояваше за увеличение с половин процентен пункт, докато останалите подкрепиха повишение с четвърт пункт до ниво от 4%. Тясно мнозинство изглеждаше готово да подкрепи и второ увеличение през следващите месеци.

Решението на АЦБ показа как войната в Иран и последвалото затваряне на Ормузкия проток преобърнаха политиката и икономическите стратегии по целия свят, особено в европейските държави, зависими от природния газ. Преди Тръмп да започне конфликта през февруари, основният дебат беше за това още колко пъти централната банка може да намали лихвите.

Сега въпросът е дали условията на енергийните пазари ще се подобрят достатъчно, за да бъде избегнато второ повишение през декември или февруари. В края на търговията в четвъртък пазарите вече залагаха на почти три увеличения до края на следващата година.

„Най-важният фактор, който ще определи кога лихвените проценти отново ще бъдат повишени, са събитията около конфликта в Близкия изток“, коментира Мат Суонел, главен икономически съветник на ITEM Club. „Само значително подобрение на ситуацията може да предотврати ново покачване на лихвите.“

В четвъртък Доналд Тръмп се срещна със съветниците си по национална сигурност, за да обсъди темата за Иран, съобщи Axios, позовавайки се на двама неназовани американски представители. Според публикацията той обмисля три възможности: нови въздушни удари, продължаване на усилията за икономическо отслабване на Техеран или постигане на споразумение, включващо значителни отстъпки от страна на Иран.

Рискът от енергиен шок беше една от причините британското правителство да отхвърли американските искания за участие в ударите срещу Иран, което предизвика многократни критики от страна на Тръмп. След междинните избори в САЩ британският премиер Анди Бърнам призова за „мирен процес“. В интервю за Economist в четвъртък той заяви, че междинните избори дават на Тръмп „възможност да насочи отново вниманието си към проблема, с който хората навсякъде се борят - разходите за живот“.

Тези разходи вече се увеличават заради конфликта. Според пазарните цени за 15-те дни до 27 октомври суровият петрол сорт Брент е бил с 38% по-скъп спрямо прогнозата на Английската централна банка от юли. Цените на природния газ са били с 81% по-високи.

На практика е почти сигурно, че домакинствата ще се сблъскат с двуцифрен процентен ръст на енергийните си сметки, когато регулираният таван на цените бъде актуализиран през януари. Всичко това тласка инфлацията към 5% - значително над целта на АЦБ от 2% и над прогнозата ѝ от юли за пиково равнище на инфлацията от 3,2%.

„Решението на Комисията по парична политика би било същото, дори ако знаехме какво ще се случи през последните 48 часа“, каза Бейли. Причината е „инфлационният натиск, който вече се натрупва в икономиката“ вследствие на по-ранното поскъпване на енергоносителите.

Въпреки че цените на енергоносителите са спаднали с около 15% през тази седмица, ще минат месеци, преди потребителите да усетят ефекта, дори ако цените останат на сегашните си нива. Според Bloomberg Economics домакинствата ще избегнат ново поскъпване при следващото преразглеждане на тавана през април, но разходите им няма да намалеят.

Все пак икономиката се оказва по-устойчива от очакваното. Английската централна банка повиши прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година от 1,1% на 1,6%, а за 2027 г. - от 1,1% на 1,3%. Пазарът на труда също се представя по-добре от прогнозираното.

Андрю Бейли и останалите представители на АЦБ обаче продължават да се тревожат от т.нар. вторични инфлационни ефекти. Те могат да възникнат, ако компаниите и работниците прехвърлят по-високите разходи върху потребителите чрез по-високи цени или настояват за по-добро заплащане.

Проблем създават и глобалните вериги на доставки. Маржовете при рафинирането на петрол - разликата между цените на рафинираните петролни продукти и суровия петрол - остават високи, тъй като капацитетът за рафиниране беше засегнат от бомбардировките в Близкия изток. Разходите за морски транспорт също са високи.

Във Великобритания компаниите са се защитили от поскъпването на енергоносителите чрез хеджиране или сключване на договори с фиксирани цени. „С изтичането на тези договори се очаква въздействието на по-високите цени на енергоносителите върху разходите на компаниите да стане все по-широко разпространено“, посочва АЦБ в доклада си за паричната политика.

„Компаниите полагат огромни усилия да контролират разходите си, като поемат натиска за сметка на маржовете си“, заяви заместник-управителят на АЦБ Клеър Ломбардели. „Има обаче лимити доколко това може да продължи.“

Взети заедно, тези сигнали показват, че щетите от конфликта в Близкия изток може да не бъдат преодолени до края на 2027 г., дори ако мирният процес започне още днес. Пазарните прогнози показват, че инфлационният натиск ще продължи да се засилва спрямо отчетените през септември 3,9%, като се очаква да достигне пик от 5,5% през май. След това натискът постепенно ще отслабва през втората половина на следващата година и през 2028 г.

Бейли заяви, че може да се наложи ново повишение на лихвите, ако перспективите не се подобрят значително.

„Да предположим, че цените на енергоносителите останат приблизително на сегашните си нива“, каза той пред Франсин Лакуа от Bloomberg TV. „Тогава, опасявам се, смятам, че второ повишение е по-скоро вероятно.“