Нидерландец и испанец влизат в оспорвана надпревара за председателския пост в ЕЦБ

Изборът на наследник на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард вероятно ще се сведе до нидерландеца Клаас Кнот и испанеца Пабло Ернандес де Кос, пише Bloomberg.

Нидерландия и Испания номинираха своите бивши гуверньори на централните банки за наследници на Лагард, която ще напусне поста си предсрочно през февруари. Това съобщи в изявление Кириакос Пиеракакис, който председателства групата на финансовите министри от еврозоната. Де Кос в момента оглавява Банката за международни разплащания (БМР).

„На следващото си заседание на 9 ноември Еврогрупата ще направи преглед на тези кандидатури“, се казва в съобщението на групата.

Макар че до крайния срок за номинации в петък, 17:00 ч. брюкселско време (18:00 ч. българско време), не беше предложен друг кандидат, все още е възможно да се появи изненадваща кандидатура в последния момент, след като политическите преговори започнат по същество - подобно на случилото се с Лагард през 2019 г.

Изборът на нов председател е част от това, което гръцкият премиер нарече „голяма сделка“, включваща и постовете на члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел и главния икономист Филип Лейн. Първата ще напусне ЕЦБ предсрочно през януари 2027 г., а мандатът на Лейн изтича през май, когато приключва осемгодишният му мандат.

Това ще бъде едно от най-мащабните пренареждания в шестчленния Изпълнителен съвет от създаването на институцията преди повече от 25 години. Ако Кнот стане председател, ще се наложи освобождаването и на четвърти пост, тъй като неговият сънародник Франк Елдерсон също ще трябва да напусне.

Промените се случват в деликатен момент - инфлацията е два пъти над целевото равнище на ЕЦБ от 2%, а опасенията на инвеститорите относно състоянието на публичните финанси във Франция се засилват.

Въпреки че в понеделник всички 21 финансови министри на еврозоната ще оценяват кандидатите, окончателното решение ще бъде взето от европейските лидери. Това насочва вниманието към неформалната среща на върха, насрочена за 13 ноември, и специалната среща на 26-27 ноември.

Ключово значение за избора ще има споразумението между лидерите на двете най-големи икономики в региона - германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон.

И двете държави се стремят да запазят присъствието си в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, докато Испания също настоява за място там, след като заместник-председателят Луис де Гиндос се оттегли по-рано тази година.

Франция изглежда заинтересована да получи поста на Лейн и вече е добре подготвена. Страната може да избира между кандидати като заместник-управителя на Френската централна банка Анес Бенаси-Кере и бившия представител на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лоранс Бун.

Управляващата коалиция в Германия все още не е постигнала съгласие относно кандидат за наследник на Шнабел. Сред обсъжданите имена са бившият представител на Международния валутен фонд (МВФ) Тобиас Адриан и заместник-председателят на Бундесбанк Сабине Маудерер.

В интервю за швейцарския вестник Tages-Anzeiger, публикувано в събота, Де Кос заяви, че централните банкери трябва да бъдат „бдителни“ по отношение на инфлационните рискове. Той отбеляза, че т. нар. вторични ефекти от поскъпването на енергоносителите, предизвикано от войната на САЩ и Израел в Иран, засега не са се проявили.

Де Кос изрази и загриженост относно високите равнища на задлъжнялост в някои икономики - рисков фактор в период, когато разходите по заемите вероятно ще продължат да нарастват.

В интервюто той отказа да коментира пряко собствената си кандидатура за ръководния пост в ЕЦБ.