Фед се нуждае от по-ясна стратегия за лихвите на фона на упоритата инфлация

Федералният резерв на САЩ запази без промяна краткосрочните лихвени проценти миналата седмица. Ако направи същото и на следващото си заседание през декември, ще трябва да представи по-убедителни аргументи за решението си, пише Bloomberg.

Последните данни за инфлацията се оказаха изненадващо неблагоприятни, а новите статистически данни, публикувани след заседанието миналата седмица, потвърдиха тази тенденция. Предпочитаният от Фед показател – ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) - се повиши с 0,5% през септември, което е най-голямото увеличение от март насам. Без да се включват храните и енергоносителите, ръстът е 0,3%, като на годишна база инфлацията достига 3,1% - повече спрямо август и все още значително над целевото равнище от 2% на централната банка.

Междувременно икономическият растеж се е ускорил. През третото тримесечие икономическото производство е нараснало със солидните 3,4% на годишна база. В новото си изявление Фед определи темпа на икономическа експанзия като „силен“, а вътрешното търсене - като „устойчиво“. Пазарът на труда, въпреки опасенията, че изкуственият интелект (AI) ще унищожи повече работни места, отколкото ще създаде, продължава да се характеризира с пълна заетост.

Всичко това подсказва, че лихвата по федералните фондове, която понастоящем се намира в диапазона 3,75-4%, все още е твърде ниска. Разбира се, ново повишение непосредствено преди междинните избори би било неудобен ход. Дори и сега част от последното надхвърляне на инфлационните равнища вероятно ще се окаже временно явление. Търговските мита и по-високите разходи за енергоносители вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран доведоха до поскъпване на стоките и услугите. С течение на времето, ако не възникнат нови неблагоприятни фактори и инфлационните очаквания останат стабилни, част от този допълнителен ценови натиск би трябвало да отслабне.

Въпреки това, ако Фед действително е съсредоточен върху ценовата стабилност, както настоява председателят Кевин Уорш, той не би трябвало да е удовлетворен от настоящото положение. Инфлацията е значително над целевото равнище вече повече от пет години. В даден момент инфлационните очаквания ще започнат да се променят.

Уорш, известен със скептицизма си към т.нар. „предварителни насоки“, не даде никакви индикации какви действия може да предприеме Фед на заседанието си през декември. Единственото му уточнение беше, че следващите шест седмици ще бъдат „наситени с информация“. Несъмнено. По-малко ясно обаче е как Фед ще реагира на постъпващата информация. Би ли означавала липсата на допълнителен напредък в овладяването на инфлацията необходимост от повишаване на лихвените проценти? Ако не, защо?

Бет Хамък, председател на филиала на Фед в Кливланд, беше една от двете, изразили несъгласие с последното решение за паричната политика, като настоя за ново повишение с четвърт процентен пункт. В скорошна своя реч тя отбеляза, че т.нар. правила от типа „Тейлър“, които обвързват показателите за инфлацията и безработицата с определена траектория на лихвените проценти, представляват полезна отправна точка при формулирането на паричната политика. (Понастоящем обобщените данни на Фед в Кливланд за тази група правила показват средно препоръчително равнище на основната лихва от 4,26%.)

Както подчерта Хамък, подобни правила не могат да диктуват решенията на централната банка, тъй като икономиката е твърде сложна. Те обаче дават възможност на Фед да направи по-разбираема позицията си пред инвеститорите и широката общественост, като го задължават да обяснява защо се отклонява от препоръките им.

Кевин Уорш е новатор. Той създаде работни групи, които да проучат различни политики и практики на Фед, и обяви, че през следващата година той и колегите му ще намалят броя на годишните заседания за определяне на лихвените проценти от осем на седем, а през 2028 г. - на шест. Целта е да се осигури повече време за обсъждане на по-широките икономически тенденции. В рамките на планираните от него реформи предложенията на Хамък заслужават внимателно разглеждане.

Отказът от предварителни насоки - тоест от категорични прогнози за бъдещото движение на лихвените проценти - е разумен подход, освен при извънредни обстоятелства. Това обаче оставя достатъчно възможности Фед да обяснява как новопостъпващата информация ще бъде вземана предвид при бъдещите решения.

Във всеки случай председателят трябва да разбере, че настоящият му подход - според който Фед е „ангажиран с поддържането на ценовата стабилност“, а следващите седмици ще бъдат „наситени с информация“ - има ограничен срок на годност.