ЕС и Великобритания ще свържат пазарите си на въглеродни емисии

Европейският съюз (ЕС) и Великобритания се готвят да свържат отново пазарите си на въглеродни емисии - ход, който би могъл да спести на производителите от двете страни на Ламанша допълнителни такси за въглеродни емисии при внос, става ясно от проект на документ, видян от Euronews.

Очаква се двете страни да обявят приключването на преговорите за свързване на своите системи за търговия с емисии (ETS), което ще позволи взаимното признаване на въглеродните квоти на ЕС и Великобритания.

Споразумението, което ще бъде обявено на срещата на върха между ЕС и Обединеното кралство в Брюксел на 20 ноември, ще проправи пътя за освобождаване на стоки с произход от ЕС и Великобритания от техните механизми за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM).

Тази стъпка би отговорила на нарастващия търговски проблем след въвеждането на механизма на ЕС за въглеродни емисии на границите през януари 2026 г. и плановете на Великобритания да въведе своя система през януари 2027 г.

Без официална връзка между двата пазара на въглеродни емисии производителите биха могли да се сблъскат с допълнителни разходи за въглеродни емисии при износ на стоки през Ламанша, въпреки че вече работят по вътрешни системи за ценообразуване.

Защита на индустриалната конкурентоспособност?

Някои представители на ЕС и Великобритания твърдят, че енергоемките индустрии като производството на стомана, алуминий, цимент и торове биха могли да избегнат допълнителни такси, което ще защити конкурентоспособността и ще намали административната тежест от търговията между двата пазара.

Но предложената връзка понася и критики.

Британският депутат Дейвид Тъфнел заяви, че индустрията на страната се намира в „критичен момент“, обвинявайки високите разходи за въглеродни емисии за индустриалния спад.

„Стремежът към свързване на схемата за търговия с емисии между Обединеното кралство и ЕС заплашва да тласне цените на въглеродните емисии в страната още повече към нивата в ЕС“, предупреждава Тъфнел.

Пазарите на въглеродни емисии са предназначени да насърчават индустриите да инвестират в декарбонизация, като определят цена на емисиите. Но световната енергийна криза и ускорената инфлация засилиха опасенията относно разходите за зеления преход за бизнеса и домакинствата.

Тъфнел също така твърди, че Обединеното кралство предоставя на своите индустрии по-малко безплатни въглеродни квоти от ЕС, което потенциално излага британските производители на по-високи разходи за емисии в сравнение с европейските конкуренти.

Сделката би представлявала значителна стъпка в сближаването между Лондон и Брюксел след Brexit, демонстрирайки как и двете страни се стремят да намалят икономическите бариери, без да обърнат хода на излизането на Великобритания от ЕС.

Анализаторите казват, че свързването на системите би създало по-голям пазар на въглеродни емисии, което потенциално би подобрило наличието на квоти и би улеснило компаниите в търговията с емисии.

Но по-тясната интеграция би довела и до регулаторни задължения, политически чувствителен въпрос във Великобритания, където Brexit беше отчасти обусловен от желанието да се избегнат правилата на ЕС.

Двата пазара на въглеродни емисии имат различни правила и секторно покритие, включително разлики в третирането на транспорта и сградите.

Транспорт и сгради

Втората версия на схемата за търговия с емисии на ЕС, която ще задължи компаниите за петрол и газ да плащат за емисиите, свързани с отоплението на сгради и горивата за пътен транспорт, трябва да влезе в сила през 2029 г. Новият данък върху въглеродните емисии вероятно ще се отрази на сметките на потребителите.

Ако ЕС и Обединеното кралство свържат своите пазари на въглеродни емисии, Великобритания ще бъде задължена да поддържа ценообразуването на въглеродните емисии в достатъчна степен съобразено с изискванията на ЕС.

Представителите на блока са склонни да разширят обхвата на своята система за ценообразуване на въглеродните емисии отвъд границите на Съюза, като същевременно защитават целостта на пазара срещу изтичане на въглеродни емисии.

Обединеното кралство вижда в това възможност да намали търговските разходи и да запази достъпа до европейския пазар, без официално да се присъединява отново към регулаторните структури на ЕС.