Срещата на върха на лидерите на ЕС прерасна в тричасов спор за автомобилните емисии

Лидерската среща в Брюксел трябваше да бъде дебат за това как да се ограничат растящите цени на енергоизточниците в Европа. Първата сесия на разговори на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз (ЕС) обаче се превърна в тричасов спор за това дали блокът трябва да въведе цена на въглеродните емисии за използването на автомобили и отоплението на сгради, пише Politico.

Страни, сред които Италия, Полша, Чехия и Унгария, призовават ETS2, вече действащ закон, който въвежда цената на въглерода за отоплението и транспорта от 2028 г., да бъде забавен с още две години. Естония предлага пълната му отмяна.

Това искане беше отхвърлено от мнозинството в блока. Няколко дипломати коментират пред изданието, че предложението е – по думите на един от тях, „неприемливо“. Друг посочва, че началната дата за ETS2 в никакъв случай няма да бъде променена.

Дебатът отразява засилващото се усещане сред десните правителства, че амбициозният „зелен“ дневен ред на ЕС противоречи на усилията им за намаляване на разходите за енергия.

Макар че основната тема на днешната дискусия е ETS2, предшественикът на тази мярка – Системата за търговия с емисии (ETS), която налага цена върху въглеродните емисии от заводи и електроцентрали, всъщност е истинската мишена, отбелязва медията. Взети заедно, тези две схеми за търговия с емисии ще бъдат най-мощният политически инструмент на ЕС за намаляване на емисиите, причиняващи глобално затопляне.

Предложена реформа на първоначалната система ETS в момента се обсъжда в Европейския парламент и Съвета на ЕС. Италия и Полша оглавяват група от 10 държави членки, които остро критикуват ETS. Те настояват представеният от Европейската комисия през юли преглед на ETS да бъде допълнително смекчен.

Предложението на ЕК предвижда облекчаване на въглеродните ограничения през следващото десетилетие, за да се даде на индустрията повече време за инвестиции в по-чисти производствени методи.

Варшава и Рим намират подкрепа както в собствените си страни, така и в чужбина. В понеделник, часове преди началото на срещата на министрите на околната среда от ЕС в Люксембург, Полша оглави съвещание на държави членки, изразяващи опасения относно системата за търговия с емисии. Групата, която през март наброяваше 10 държави, вече е нараснала до 16.

Въпреки че Италия и Полша успяха да привлекат Чехия, Словакия, Унгария и Гърция в подкрепа на искането си за „преразглеждане на ETS2“ и „допълнително отлагане на влизането ѝ в сила поне до 2030 г.“, тяхната позиция не среща подкрепа сред европейските лидери.

Петима дипломати от ЕС, пожелали анонимност, за да обсъдят текущите преговори, казват, че северните страни и Нидерландия са категорично против промени в ETS2 – позиция, подкрепена също от Франция и Германия.

Дългосрочната надеждност на Париж и Берлин като защитници на ETS обаче е под въпрос. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц са изправени пред предизвикателства от страна на крайната десница, за която ETS се е превърнала в „мръсна дума“.

Германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която не крие неприязънта си към ETS, бележи политически възход, след като през септември спечели най-голям дял от гласовете в регионалните избори в две провинции. Във Франция, където през 2027 г. предстоят избори, крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен води в социологическите проучвания.

Не е ясно как точно Льо Пен би подходила към ETS, но Жордан Бардела – френски политик от крайната десница и изгряваща звезда в „Национален сбор“, даде насока в скорошни свои изказвания. „ETS: три букви, съкращение, което лъха на откъсната от реалността бюрокрация, и един въпрос, който постоянно изниква: кой ще плати?“, коментира той пред Европейския парламент през май.