Защо Гърция и Румъния ограничават търговията с електроенергия към България?

Единният пазар на електроенергия в района на Балканите се разпада, след като Гърция, а вече и Румъния, административно ограничават трансграничния капацитет през деня, показват данни на платформата БГ Мрежов Монитор. Това коментира пред Investor.bg нейният създател Иван Йончовски.

Така например на 9 октомври 2026 г. гръцкият системен оператор ADMIE, аналог на българския Електроенергиен системен оператор (ЕСО), разрешава капацитет от само 500 MW износ от Гърция към България в часовете от 9:00 до 18:45, а в другите часове той е около 1300 MW, или почти три пъти повече.

В резултат на това гръцките цени се "разкачиха" от българските и през деня падат до 0 евро на мегаватчас, докато у нас в този момент са около 174 евро на мегаватчас, колкото и в Румъния. Ако Гърция позволяваше капацитет за пренос от около 1500 MW износ през деня, цената и там щеше да е като в България.

Тази протекционистична политика се възприе и от Румъния и на 13 октомври дневният износ от там за България беше ограничен до 1500 MW, докато нощният е 2500 MW. Така цената на електроенергията в Румъния на 13 октомври през деня беше между 150 и 180 евро за мегаватчас, докато в България беше около 240 евро.

Investor.bg се допита до анализатори с въпроса защо гръцкият оператор ограничава преноса към България - от 1400 MW през нощта и почти три пъти по-малко, или 500 MW, през деня (например на 5 октомври). Техният коментар е категоричен - едва ли на 5 октомври могат да се оправдаят с летни жеги от 45°С, при които електропроводите могат да бъдат повредени от претоварването.

Гърция с нулеви цени през деня на 5 октомври. Графика: БГ Мрежов Монитор

Какво се случва на енергийните пазари на Балканите?

Иван Йончовски обясни, че е анализирал данните от Единното свързване на пазарите "ден напред" (SDAC) за последните 6 месеца (периода от април до октомври, или 191 дни) и те показват, че през нощта, когато преносният капацитет от Гърция към България не е ограничен, средната цена у нас е 163 евро за мегаватчас, а в Гърция - 162 евро за мегаватчас. Разлика от 1,30 евро означава, че това е практически един пазар.

През деня, когато капацитетът е ограничен, средната цена в България е 78 евро за мегаватчас, докато в Гърция е 35 евро за мегаватчас - разлика от 42 евро в полза на Гърция. В 72% от часовия период от 9:00 ч. до 19:45 ч. гръцката цена е дори под 10 евро за мегаватчас. Според анализатора основната причина за тази разлика е ограничението на преноса. 

Губещите са ясни - българските потребители, които плащат повече в часовете, когато гръцката електроенергия е практически безплатна. Губят и българските батерии, които не могат да се заредят с евтината гръцка слънчева енергия и след това да я продадат скъпо вечер - арбитражът (евтино зареждане, когато има излишък, и разреждане при дефицит на електроенергия), за който са построени, е изкуствено ограничен.

Формално никой не може да каже дали това е нарочно, или не, казва още Йончовски. Той обаче посочва, че поведението на участниците на пазара навежда точно на тази мисъл, защото капацитетът пада с кръгли стойности (с около 1000 MW) в точно 9:00 часа и се връща в точно 18:45 часа - поведение на административно решение, не на физическа деградация.

Освен това гръцкият зам.-министър на енергетиката Никос Цафос наскоро написа в LinkedIn, че Гърция има по-евтина електроенергия от България. Той описва точно резултата от това ограничение - съзнателно, или не.

През летните месеци, за разлика от зимата, капацитетът е напълно достатъчен, за да изравни цените между двете страни, но това не се случва точно заради тези ограничения.

Кой печели е също очевидно – гръцката енергоемка индустрия получава практически безплатна електроенергия по обяд. Дали зад това стои лоби, регулаторна инерция, или нещо друго, е въпрос, на който трябва да се потърси отговор.

Докато беше подготвян този материал, Румъния копира "ноу-хау" от Гърция и започна да ограничава износа си за България през деня от 12 октомври 2026 г. Такова ограничение имаше и на 13 октомври.

При тези ограничения обаче се разрушава единният пазар и възниква въпросът какво би се случило, ако и България налага административни ограничения - например през август, когато недостигът в региона беше значителен и товарът на износа достигаше 3000 MW в северна посока.

Защо Гърция не ограничава износа си вечер, сутрин и през нощта?

Но защо Гърция ограничава износа си само през деня? Отговорът е лесен - износът е в пиковите часове - при високите цени от газовите си електроцентрали с мощност 6000 MW, или колкото 6 ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй", но с тази разлика, че газовите централи са гъвкави мощности и може да се пускат само вечер при високите цени, докато ядрените централи произвеждат денонощно, дори и при нулеви цени през деня.

Затова Гърция няма интерес да ограничава трафика нощем, посочва Йончовски. Румънците също нямат интерес, защото имат газови централи с мощност 2270 МW, които също могат да пускат вечер при високите цени.

Смущаващо е, че ограниченията идват от Гърция

Според Борислав Колев, енергиен експерт и доктор по ядрена физика от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, данните за ограничения от страна на ADMIE са смущаващи. В същото време логиката сочи, че това би трябвало да е от страна на българския ЕСО - ограничаването на капацитета по обяд в 95% от случаите води до стесняване (congestion) в посока от Гърция към България. Т.е. в Гърция цената остава по-ниска и се ограничава техният внос. Предвид, че по-сериозното лоби обикновено е от страна на производителите на електроенергия, логиката е, че те биха натискали за по-високи цени на производство.

Но ако България не спекулира и приемем данните такива, каквито ги имаме - това означава, че някой работи активно за това гръцката индустрия да има нулеви и отрицателни цени по обед.

Температурите също са от значение за преноса, но в рамките на няколко процента. Подобно фиксирано ограничение в кръгли стойности изглежда изкуствено и непродиктувано от технически причини.