Въглеродните емисии от сградния фонд в света нарастват с ускоряването на урбанизацията

Над десет години след като страните обещаха в Париж да ограничат емисиите от парникови газове, замърсяването от ежедневната дейност на сградите, включително отопление, охлаждане и осветление на домовете и офисите, продължава да се увеличава, тъй като бързият ръст на строителството изпреварва подобренията в ефективността и възобновяемата енергия, пише Bloomberg.

Оперативните емисии на сградите са нараснали с 1% през 2024 г. до 9,9 гигатона въглероден диоксид, сочи Докладът за глобалния статут на сградите и строителството 2025-2026 г. (Global Status Report for Buildings and Construction 2025-2026), публикуван във вторник от Програмата на ООН за околна среда (UNEP) и Глобалния алианс за сгради и строителство. Емисиите са нараснали с 6,5% от 2015 г. насам въпреки големите инвестиции в по-екологични материали и технологии за спестяване на енергия.

Въпреки това Мартин Краузе, директор на подразделението за климатични промени към UNEP, отбелязва в предговора на доклада, че подобренията на ефективността са забавили нарастването на емисиите, тъй като строителството се увеличава.

„През последните десет години застроената площ в света нарасна бързо, а търсенето на енергия и емисиите се увеличиха по-бавно. Тези подобрения показват, че секторът може да расте и същевременно да намалява въздействието си върху климата и че тези политики, пазари и технологии могат да вървят ръка за ръка“, допълва той.

Докладът подчертава основното предизвикателство за климатичната политика – оперативните емисии нарастват, тъй като светът добява сгради по-бързо, отколкото ги прави чисти.

Инвестициите в енергийна ефективност на сградите са достигнали 275 млрд. долара през 2024 г., което е ръст с 38% спрямо 2015 г. Но секторът ще се нуждае от още 3,6 трлн. долара под формата на общи инвестиции до 2030 г., за да се приведе в съответствие с глобалния план за постигане на нулеви нетни емисии.

От 2015 г. насам застроената площ в света е нараснала с 20%, а търсенето на енергия се е увеличило с 11 на сто, стимулирано от бързата урбанизация и нарастването на жилищата, особено в Индия и Югоизточна Азия.

Същевременно потреблението на енергия на квадратен метър е намаляло с 8,5%. Без подобряването на енергийната ефективност търсенето на енергия щеше да нарасне близо два пъти повече, сочи докладът. Въпреки това секторът все още „не се насочва към пълна декарбонизация до 2050 г.“.

Докладът, чието тазгодишно издание е десето, посочва и други трайни затруднения в декарбонизирането на сектора, отговорен за голям дял от емисиите в света. Сградите генерират замърсяване на климата чрез отоплението, охлаждането и осветлението, а използваните материали за строителството им също имат значителен въглероден отпечатък. Циментът, стоманата и алуминият в сградите са съставлявали около 9% от емисиите на парникови газове в света през 2024 г., сочат данни на Международната агенция за енергия, цитирани в доклада.

Тези емисии остават на нивото от около 2,1 гигатона въгрероден диоксид от години, въпреки че възобновяемите енергийни източници в света се увеличават.

Междувременно сградният фонд в света продължава да расте бързо. Застроената площ е нараснала с 1,7% само през 2024 г., което се равнява на добавянето на градска зона, която е четири пъти по-голяма от Ню Йорк.

Жилищните сгради съставляват над три четвърти от застроената площ в света и около 70% от търсенето на енергия от сградите. Правителствата са изправени пред нарастващ натиск да разширят предлагането на жилища и достъпността, като в същото време подобряват ефективността и устойчивостта им на климатични рискове.

Възприемането на чиста енергия в сградите изостава от климатичните цели. Делът на възобновяемата енергия в сградите е нараснал само с 4,7 процентни пункта от 2015 г. насам - само около една четвърт от нужния растеж, за да се отговори на целта за нулеви въглеродни емисии до 2050 г. Генерирането на възобновяема енергия на място, включително слънчеви панели на покривите, остава до голяма степен непроменено на ниво от около 5% поради високите първоначални разходи и регулаторни бариери.

Докладът посочва пропуски в политиката на правителствата, която може да създаде промяна. Кодекси за енергията в сградите обхващат около 60% от новото строителство, отбелязва Ханан Хафрауи, ръководител на сградния сектор в UNEP. „Но малко от тях са съобразени с нулевите нетни емисии, а още по-малко се прилагат и наблюдават“, допълва тя.

В нововъзникващите икономики ръстът на въглеродните емисии идва от климатизацията, отелязва Хафрауи. Очаква се тази тенденция да се ускори, особено на места, където строителството е некачествено и се разчита на изкопаеми горива. ООН препоръчва по-добро проектиране, което би спестило от сметките за енергия в дългосрочен план. „С мерки за пасивно охлаждане, които са интегрирани в проекта на сградата от самото начало, може да имаме с 3% до 5% допълнителни разходи, но те се компенсират значително от спестяванията на енергия“, допълва тя.