Пет държави, сред които и България, се противопоставят на плановете на ЕК за енергийните мрежи

Пет държави, сред които и България, се противопоставят на визията на Европейската комисия (ЕК) за по-централизираното развитие на енергетиката в Европа, според документ, видян от Euronews.

България, Финландия, Франция, Полша и Швеция твърдят, че зеленият преход на Европейския съюз (ЕС) ще стане по-бавен, по-скъп и по-малко сигурен, ако Брюксел се опита да командва развитието на мрежата централизирано. Вместо това те предлагат Европа на координирани региони, а не напълно централизиран енергиен съюз.

„Изключителният фокус върху подход „отгоре надолу“ би попречил на целта на пакета (за мрежите). Като алтернатива предлагаме регионалният подход за планиране и оценка да бъде засилен и разширен“, казва се в документа.

През декември комисията представи законодателно предложение за основен ремонт на мрежите. Институцията призова за по-силна координация при преразглеждане на законодателството на ЕС, което регулира трансевропейската енергийна инфраструктура, включително създаването на „централен сценарий“, който да насочва дългосрочните инвестиции в страните от ЕС.

Коалицията от пет държави твърди, че подобен подход не разбира правилно как енергийните системи функционират на място. Те казват, че енергийната инфраструктура е твърде сложна, твърде регионално специфична и твърде политически чувствителна, за да бъде проектирана чрез единен модел, ръководен от Брюксел.

След нахлуването на Русия в Украйна ЕС ускори усилията си за повишаване на енергийната сигурност чрез електрифициране на промишлеността и интегриране на възобновяема енергия с безпрецедентна скорост. Това чувство за неотложност даде възможност на Комисията да търси по-силен стратегически надзор, което предизвика повишена национална чувствителност относно суверенитета, индустриалната конкурентоспособност и публичните разходи.

Подписалите документа твърдят, че националните компании, отговорни за експлоатацията на високоволтовата електрическа мрежа, и регионалните власти разполагат с оперативните знания, необходими за идентифициране на реални пречки, уязвимости в сигурността и инвестиционни приоритети.

Контрол, ръководен от Комисията, според тях, би могъл да създаде инфраструктура, която изглежда ефективна на теория, но се оказва икономически разточителна на практика.

Страните се опасяват от бъдеще, в което се изграждат скъпи междусистемни връзки без адекватно съгласуване с подсилването на вътрешната мрежа. Това поражда опасност скъпата инфраструктура да остане неизползвана, а потребителите да поемат разходите чрез по-високи сметки за електроенергия.

Националните компании, отговорни за преноса на енергия, трябва да останат техническите архитекти на планирането, докато Комисията трябва да действа предимно като координатор, а не като директор, предлагат държавите.

Швеция се очертава като една от най-откровените страни от ЕС срещу плана на Комисията за електропреносната мрежа. Наскоро Стокхолм обяви планове за спиране на изграждането на нов захранващ кабел до Дания в отговор на предложението на Комисията да се използват приходите от такси за претоварване на електроенергията за обновяване на електроенергийната инфраструктура на блока.

„ЕС не трябва да получава парите за електроенергия от шведите. В момента Брюксел не ни слуша. Ето защо спираме плановете за нови кабели за износ на електроенергия“, коментира шведският министър на енергетиката Еба Буш наскоро.

Става въпрос за излишните средства, генерирани, когато електропроводите достигнат капацитет, които след това се влагат в изграждането на по-добра инфраструктура или намаляване на потребителските такси. Буш посочва, че законодателният текст, който в момента е в процес на договаряне, все още ограничава използването на приходи от претоварване от държавите членки повече, отколкото действащият закон.

Шведското правителство също обмисля дали да продължи с новите мрежи до Финландия, добавя Буш.

Предстоящите преговори по т.нар. „пакет за мрежите“, който разкрива инвестиции в размер на 1,2 трлн. евро до 2040 г. за обновяване на енергийната инфраструктура, далеч надхвърлят мрежите и кабелите. Те се превръщат в тест за това как ЕС балансира стратегическата координация с националния контрол в ерата на климатичния преход.

Петте държави твърдят, че Комисията излиза отвъд координацията и се насочва към политически контрол върху инвестиционното планиране. Особено спорна е идеята, че Брюксел може да инициира проекти извън съществуващите национални механизми за планиране – червена линия за подписалите документа.

Те настояват, че страните от ЕС трябва да запазят политическия си авторитет върху енергийните решения, особено по отношение на националните енергийни миксове и стратегическите инфраструктурни приоритети.

Петте държави от ЕС обаче не отхвърлят напълно европейската координация. Те подкрепят трансграничното сътрудничество и признават необходимостта от взаимосвързана инфраструктура за постигане на декарбонизация и енергийна сигурност, според документа.

Европейският депутат Цветелина Пенкова, която ръководи законодателното досие в Европейския парламент, като цяло подкрепя по-централизирана система за планиране на енергийната инфраструктура на ниво ЕС, въпреки че се опитва и да запази някои национални приоритети и да въведе предпазни мерки за прозрачност.

Кипърското председателство на ЕС, което понастоящем посредничи по преговорите, е взело предвид „много промени в текста, за да отрази различни опасения и нужди“, посочват от Кипър пред Euronews.