От пандемията до Тръмп: Драматичният финал на ерата Пауъл

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл приключва мандата си начело на най-силната централна банка в света с наследство, което до голяма степен вече е утвърдено. Изправен пред безпрецедентна поредица от политически и икономически кризи, той си тръгва с оценка, която не е безупречна. И все пак има защо да празнува, докато в петък предава властта на своя наследник Кевин Уорш, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Пауъл предотврати блокиране на финансовите пазари в първите дни на пандемията от Covid-19. Той реагира твърде бавно на най-силния скок на потребителските цени от четири десетилетия насам, но компенсира това, като умело проведе кампания за овладяване на инфлацията, без да предизвика масова безработица - постижение, което малцина смятаха за възможно. И успя да направи всичко това, докато отблъскваше най-сериозните заплахи за независимостта на институцията от времето на Ричард Никсън.

Пауъл пое поста с високи очаквания и нетрадиционна биография. По образование е юрист, работил е в сферата на инвестиционното банкиране и частния капитал. Неговите предшественици - Алън Грийнспан, Бен Бернанке и Джанет Йелън - бяха изтъкнати икономисти, като последните двама имаха и впечатляваща академична кариера, преди да оглавят Фед. Но опитът на Пауъл като оперативен ръководител му послужи добре в мандат, изискващ решителни действия, дипломация и гъвкаво сътрудничество с изпълнителната власт и Конгреса, внимателна комуникация с американската общественост - и изключително здрава психика.

Разпространението на Covid-19 през март 2020 г. предизвика паническо „бягство към кеша“, което заплашваше да парализира ключови американски пазари. Ако Пауъл и колегите му не бяха реагирали бързо, последствията можеха да бъдат катастрофални за инвеститорите, работниците и бизнеса, а последвалата двумесечна рецесия можеше да стане много по-дълбока и продължителна. Федералният резерв под ръководството на Пауъл намали основния лихвен процент с 1,5 процентни пункта, изкупи държавни облигации и ипотечно обезпечени ценни книжа, отпусна заеми на компании и местни властии осигури долари на чуждестранни централни банки, наред с други мерки.

С поглед назад критиците на Пауъл твърдят, че е прекалил. Според тях програмите за изкупуване на облигации и почти нулевите лихви са останали в сила въпреки рекордните цени на активите и инфлация, която значително е надхвърлила целевото ниво от 2%. Сред най-популярните критики е тезата, че Фед сам си е вързал ръцете през септември 2020 г., когато обеща да поддържа ниски лихви, докато пазарът на труда не достигне максимална заетост и инфлацията не се задържи умерено над 2% „за известно време“.

Това може и да е било малка част от историята. Реалността беше по-проста: ежедневните репортажи от 2021 г. показваха, че вирусът продължава да бъде сериозна заплаха за общественото здраве и икономиката, а Федералният резерв - както и повечето икономисти от частния сектор - погрешно смяташе, че инфлационният скок ще бъде „временен“.

През 2022 г. Фед започна цикъл на затягане на паричната политика, който изведе лихвените проценти до най-високите им нива от две десетилетия. Коментатори, сред които и бившият финансов министър Лорънс Съмърс, твърдяха, че САЩ ще се нуждаят от висока и продължителна безработица, за да овладеят проблема. Консенсусът сред икономистите беше, че рецесия е по-вероятна.

Пауъл настояваше, че е възможно предлагането и търсенето да бъдат върнати в по-добър баланс и икономиката да постигне т.нар. „меко приземяване“. И действително предпочитаният от Фед показател за инфлацията спадна от върха от 7,2% през 2022 г. до едва 2,3% през септември 2024 г., без рецесия и без сериозно увеличение на безработицата.

И все пак именно завръщането на президента Доналд Тръмп се оказа най-голямото предизвикателство за Джером Пауъл. Защото Тръмп се върна с мита и нови глобални конфликти - и двете упражняващи натиск за повишаване на потребителските цени - както и с план за увеличаване на влиянието на Белия дом върху независимата централна банка.

Той постави под въпрос лидерството на Пауъл, лично атакува интелигентността му и в крайна сметка използва Министерството на правосъдието като инструмент в очевиден опит да наложи по-ниски лихви, независимо че процесът на овладяване на инфлацията беше в застой. Тръмп се опита да отстрани члена на Управителния съвет Лиса Кук заради лична ипотека, изтеглена преди присъединяването ѝ към Фед, и подкрепи разследване за превишаване на разходите по ремонтите на сградите на Федералния резерв - бюджетен въпрос, който никога не би трябвало да стига до призовки от Министерството на правосъдието.

През по-голямата част от двата мандата на Тръмп Пауъл избягваше публична конфронтация с президента. През ноември 2024 г. репортерката на Politico Виктория Гуида го попита на пресконференция дали би напуснал поста си, ако държавният глава поиска това. „Не“, отговори той кратко. Тя попита отново: смята ли, че законово е длъжен да напусне при такива обстоятелства? Отново обичайно откровеният председател на Фед даде едносричен отговор: „Не.“ След това премина към следващия въпрос.

Разследването и призовките изглежда сложиха край на решимостта на Пауъл да „обръща и другата буза“. През пролетта той публикува двуминутно видеообръщение към американския народ с думите: „Тук става въпрос за това дали Федералният резерв ще може да продължи да определя лихвените проценти въз основа на данни и икономически условия, или вместо това паричната политика ще бъде диктувана от политически натиск и сплашване“, каза Пауъл. С това видео той успя да обедини общественото мнение - макар и в типичния си спокоен и надпартиен стил, контрастиращ с реториката на Тръмп. Том Тилис, републикански сенатор от Северна Каролина, заплаши да блокира номинацията на Уорш заради действията на Министерството на правосъдието, а Пауъл заяви, че ще остане във Федералния резерв като член на борда, докато разследването не приключи „напълно и прозрачно“.

Към момента Джанин Пиро, федерален прокурор за окръг Колумбия, е прекратила разследването, а отделна проверка продължава под ръководството на генералния инспектор на Федералния резерв Майкъл Хоровиц. Това се оказа достатъчно, за да накара Тилис да подкрепи утвърждаването на Кевин Уорш. Самият Джером Пауъл е решил да остане още известно време в Управителния съвет като своеобразна застраховка, което означава, че вероятно още не е приключил последния си сблъсък с президента. Но все пак изглежда, че е спечелил битката за независимостта на Федералния резерв - и това е изключително наследство, с което напуска върховия пост в централната банка.