Невидимата ръка на Китай ребалансира петролния пазар

Изправен пред безпрецедентен недостиг, пазарът на петрол използва всички налични средства, за да възстанови баланса между търсенето и предлагането. Някои от тях са добре известни: заобикаляне на Ормузкия проток с помощта на тръбопроводи, освобождаване на аварийни резерви и позволяване на високите цени да убият потреблението. Но има и друга сила, която е също толкова важна, но до голяма степен не се споменава: Китай, пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

Тихомълком Пекин намали вноса си на петрол с около една четвърт спрямо нивата преди войната. Въздействието е ясно: изведнъж повече суров петрол е наличен за по-широкия пазар, което ограничава цените близо до ключовото ниво от 100 долара за барел въпреки продължаването на вече над 60-дневния конфликт в Персийския залив. Но механизмите зад промяната на вноса – от решаващо значение за оценката на неговата устойчивост – далеч не са ясни.

Разшифроването на мащабната китайска енергийна индустрия е трудно дори когато войната не замъглява картината допълнително. Трейдърите на петрол запълват празнините, оставени от неравномерната официална статистика, като проследяват танкерите, които разтоварват и товарят в страната, измерват запасите с помощта на сателитни изображения и разговарят със собствените си контакти на място за насоки.

Вносът на петрол в Китай (млн. барела на ден). Графика: Bloomberg LP

През последните седмици мениджърите в сектора забелязаха нещо странно: китайските държавни петролни компании препродават част от своите товари с петрол на европейски и азиатски конкуренти. Поведението предполага излишъци – което би било странно във време на недостиг на доставки. Промяната не само ограничи цените на основните сортове петрол, но и помогна за срива на премиите, които трейдърите плащат, за да си осигурят физически суров петрол. Барелите, които в началото на април се продаваха с 30 долара над бенчмарк цените, сега се търгуват с премия от едва 1 долар. Дори започнаха да се появяват разговори за отстъпки.

Данните от проследяването на танкери дават същия аномален сигнал за излишък. Vortexa, фирма за данни, изчислява, че Китай купува само 8,2 млн. барела суров петрол на ден от чужбина, което е спад от предвоенното ниво от около 11,7 млн. барела. Разминаването от 3,5 млн. барела на ден почти съответства на общото потребление на Япония и е двойно по-голямо от количеството, доставяно по тръбопровода на Обединените арабски емирства, който заобикаля Ормузкия проток. Казано по-просто, това е значителен – може би вторият или третият по мащаб – фактор, който ребалансира петролния пазар днес, след тръбопровода на Саудитска Арабия, заобикалящ пролива, и използването на стратегическите петролни резерви на САЩ и Япония.

Намаленият внос може да има смисъл, ако китайските запаси за комерсиално ползване намаляват рязко или ако Пекин е използвал стратегическите си петролни резерви. Но нито едното, нито другото се случва. Вместо това търговските запаси продължават да се увеличават през последните седмици, според сателитни данни. Това, което Пекин направи, беше да забрани износа на рафинирани продукти, като по този начин ефективно позволи на рафинериите да преработват по-малко суров петрол, за да задоволят вътрешното търсене. Но мярката беше отменена, което предполага, че страната вижда достатъчно наличност на гориво. 

Кака тогава Китай внася много по-малко суров петрол от преди, без да изчерпва запасите си? В миналото страната очевидно купуваше повече петрол, отколкото ѝ е необходим, трупайки огромни аварийни запаси. Днес Китай има близо 1,4 млрд. барела в резервите си, доста над 400-те милиона на САЩ и 260-те милиона на Япония. Средно Китай вероятно е купувала с 1 млн. барела на ден повече, отколкото ѝ е било необходимо през миналата година. Като просто спре да увеличава резервите си, Китай може да намали вноса значително, без да повлияе на основните си нужди от петрол.

Тази промяна обаче може да обясни около една трета от намалението на вноса. Но останалото? Тук трейдърите на петрол спекулират с различни теории. Един от аргументите гласи, че китайската икономическа активност е по-слаба, отколкото се смяташе преди, и следователно ръстът на потреблението на петрол е по-нисък. Какъв е катализаторът за това забавяне? Може би въздействието на войната върху някои от клиентите на Китай в региона, включително Филипините, Виетнам и Тайланд. Освен това увеличаването на електрическите превозни средства, подобреният обществен транспорт и възможността за работа от вкъщи направиха китайските домакинства способни да се справят по-добре със завишените цени на петрола.

За разлика от някои други държави в региона, Китай не е обявила никакви извънредни мерки за овладяване на търсенето, като например въвеждане на четиридневна работна седмица за държавните служители или насърчаване на споделеното пътуване.

Международната агенция по енергетика (МАЕ), позовавайки се на предварителни данни, изчислява, че търсенето на петрол в Китай се е свило умерено на годишна база както през март, така и през април – с около 110 хил. барела на ден до около 17 млн. барела. Макар спадът да е впечатляващ в сравнение с бурния растеж на потреблението на страната в миналото, той не е достатъчен, за да обясни защо вносът е спаднал толкова много.

Може би тогава търсенето на петрол в Китай се свива в действителност много по-рязко, отколкото се смята в момента? Някои трейдъри смятат, че ключовият фактор е неразгадаемата нефтохимическа промишленост – секторът, който е допринесъл за по-голямата част от растежа на потреблението на петрол през последните пет години. В нефтохимическата промишленост Китай е уникален потребител. В допълнение към традиционната си индустрия, която използва петрол и природен газ като суровина, страната има паралелно производство, което разчита на въглища.

От началото на войната в края на февруари маржовете на печалба от преобразуването на въглища в химикали се подобриха значително. Индустрията обикновено работеше с изобилие от свободен капацитет, така че има възможност за значително преминаване към въглища от петрол като химическа суровина. Точните данни са оскъдни, но, според отделни съобщения, нефтохимическите заводи, преобразуващи въглища в пластмаси като полиетилен, полипропилен и поливинилхлорид, работят усилено през последните 60 дни, което от своя страна намалява потреблението на традиционни суровини като етан и нафта. Така че може би Китай разчита много повече на преобразуването на въглища в химикали, отколкото се смяташе преди. Друго възможно обяснение е, че изразходва трудно проследимите си запаси от полуготови пластмаси и други химикали, което прави неотдавнашния спад в потреблението на петрол в нефтохимическата индустрия неустойчив еднократен ефект.

Може би има и по-банални обяснения. Въпреки че трейдърите на петрол се опитват да изчислят китайските запаси с помощта на сателитни данни, може би всички пропускат някои места и запасите всъщност наистина намаляват. На пазара на петрол може да се чуят приказки за това, че Китай тихомълком използва стратегическите си резерви, използвайки подземни пещери, които никой не може да види чрез сателити. Може би. Забавянията може също да играят роля. Китайското вътрешно производство на петрол също се увеличава, което може би помага за запълване на евентуални пропуски.

Но не се заблуждавайте, Китай ребалансира пазара на петрол още днес. Но по-големият въпрос е какво ще стане утре: ако страната може да намали вноса толкова драстично, без – очевидно – да се налага да предприема крайни мерки, какво говори това за бъдещето на потреблението на петрол там? Нищо положително за биковете, със сигурност.