Мерките срещу високите цени – от стъпка в правилната посока до опасен ход

Държавата ще опита да овладее поскъпването на храните, но без да се намесва пряко на пазара. Това стана ясно след срещата в широк формат в Министерски съвет вчера, свикана от премиера Румен Радев. 

Земеделският сектор одобрява мерките на кабинета за овладяване на цените, както и представители на синдикатите. Големите търговци и икономистите обаче предупреждават, че предложенията на властта за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите крият риск от прекомерна държавна намеса в работата на бизнеса и обратен ефект.

Беше даден ясен знак, че правителството ще подкрепя българските производители. Смятам, че мерките, които се предприемат, ще доведат до резултат, коментира по Нова телевизия бившият министър на земеделието и председател на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.

Цветан Цеков, който е председател на браншовата камара „Плодове и зеленчуци”, посочи, че с промените се осветлява агрохранителната верига. Ще има регистър, който ще покаже на какви цени се купуват храните, през какви посредници минават, кой изкривява веригата и каква е крайната цена. По негови думи тези решения ще доведат до баланс. Според Цеков обаче ефективна мярка би било въвеждане на таван на надценките.

Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов каза, че за пръв път от 10 години е била показана политическа воля от страна на държавата за решаване на проблемите в хранителния сектор. Решенията са обосновани и икономически, и юридически, с пакет от мерки, който да защити българското производство, смята Михайлов.

Според Върбанов щом върху етикета на дадена храна пише „българско”, тя трябва да е произведена и с български суровини. „В момента има масов внос на мляко от Полша и Унгария, а има съмнения и за Украйна, докато нашите производители няма на кого да реализират продукцията си”, допълни  той.

Цеков допълни още, че в цяла Европа ставките на ДДС са много по-ниски. Той уточни, че тези въпроси са поставени по време на срещата и се надява на реакция. И уточни още, че се наблюдава практика на препакетиране на храни – внос се представя за българско производство. Председателят на браншовата камара „Плодове и зеленчуци” заяви, че според производителите „справедлива” цена е такава, при която 2/3 отива при тях.

Пламен Димитров (КНСБ): Ако в Германия могат с 35% надценка, трябва да могат и в България

Президентът на КНСБ Пламен Димитров защити подготвяните от управляващите мерки срещу високите цени на храните и концентрацията на пазара. Пред bTV той заяви, че промените целят повече конкуренция и по-справедливо разпределение на печалбите по хранителната верига.

„Смятам, че са мерки в подкрепа на конкуренцията“, заяви Димитров. По думите му големият проблем е концентрацията на пазарна сила в ръцете на големите търговски вериги и липсата на реална конкуренция.

Той подчерта, че ключова роля трябва да има Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Според него новите законови промени ще дадат повече правомощия на регулатора да реагира при установяване на непазарно влияние и нелоялни търговски практики.

Димитров посочи, че секторните анализи на КЗК са показали сериозни проблеми в хранителната верига. „Масови са около 80–90% надценките, има и 135%, установени от регулатора за минералната вода“, даде пример Димитров.

Той свърза високите цени и с кризата в българското производство: „Стопаните, които гледат кози, овце и крави, са намалели между 60% и 70% в България.“ По думите му това води до спад в производството на мляко и до „тотален внос на млечни продукти“.

Синдикалният лидер даде пример с практиките на търговските вериги в Германия. „Това, което правят същите вериги в Германия, е около 35% максимален таван на надценките. Щом в Германия могат, трябва да могат и в България“, коментира синдикалистът. Според него разликата между сегашните високи надценки и по-ниските нива може да бъде поделена между производителите и потребителите, така че цените да спаднат с между 5 и 10%.

Димитров защити и идеята за ограничаване на надценките въпреки критиките на икономисти, че подобни мерки водят до дефицити и инфлация. Той посочи примера на Гърция: „В Гърция има 1000 стоки с таван на надценката. Няма допълнителна инфлация и няма дефицити.“ По думите му не е задължително да се фиксира точен процент със закон, ако пазарните участници постигнат разбиране за по-ниски надценки.

Един от най-спорните въпроси остава понятието „справедлива цена“, което ще бъде разработвано в специална методика през следващите три месеца с участието на регулатори, бизнес и синдикати.

„Това е най-важният въпрос и ще бъде определен в методиката, която ще се разработи до три месеца“, уточни президентът на КНСБ. Димитров подчерта, че понятието не е ново в икономическата теория: „Адам Смит още говори за справедлива пазарна цена в „Богатството на народите“.

На противоположното мнение е бившият икономически министър Лидия Шулева.

По думите ѝ намесата на държавата води до повишаване на цените. Наблюдавахме го и миналото лято преди влизането на еврото въпреки опитите на правителството да се намеси. Подобни мерки много често водят до негативни резултати, каза по bTV Шулева. И предложи преразпределяне на субсидиите и скъсяване на веригите за доставки за забавяне на ръста на цените.

"Много ясно може да се види всяко едно покачване на цената. Проблемът е цената на крайните потребители, защото по цялата верига на доставка очевидно има проблем с търговските надценки. Поради тази причина ние от Браншова камара "Плодове и зеленчуци" смятаме, че тези два законопроекта са стъпка в правилната посока, целят не само защита на земеделските производители от нелоялни търговски практики, но и да защитят и потребителите, така че в края на веригата те да не плащат високи цени за един продукт, който, ако не беше такава търговската надценка по веригата, нямаше да бъде на такава висока цена", каза по БНР Светлана Орманова, бивш зам.-министър на земеделието.

Според нея като временна мярка таван на надценките ще бъде работеща. Към момента обаче законопроектите не предвиждат такова нещо. Тя смята, че ако няма таван на търговските надценки, резултатът няма да е толкова бърз. Ако имаме такава временна мярка, може да имаме по-бърз резултат, допуска Орманова.

Трябва да има ясни правила по цялата верига на доставки, посочи пред националното радио Симеон Караколев - съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

"Наблюдаваме асиметрия в ценообразуването - във веригата на доставки производителят получава 0, а търговецът на дребно получава 100 върху цената. Наблюдаваме един пазарен дефект. В България и в Германия цената за една и съща стока е различна", коментира той. И допълни, че държавата трябва да въведе ясни правила, които да се спазват от всички участници.

Според него нито един от двата закона няма да подпомогне по-голямо производство пряко. Те ще изчистят пътя, по който след като се произведе продукцията, тя ще бъде доставена на справедливи цени до потребителите.

Това е само една стъпка. Не се изчерпва целият процес. Коопериране, къси вериги на доставки, финансово подпомагане през ББР - това са стъпките според Симеон Караколев.

Стъпките трябва да са комплексни, допълни Орманова и посочи, че няма как с два закона да решим като с магическа пръчка всичко в сектора. Според нея са необходими конкретни и ясни политики по отношение на достъпа до вода, напояването на земеделските земи, облекчения за работната ръка, намаляване на ДДС, както и кооперативи и Закон за браншовите организации.

Караколев изказа мнението, че изсветляването, което ще се получи по веригата на доставки, ще наблюдаваме след около три месеца след влизане в сила на закона. Паралелно с това държавата заяви, че започва да стимулира всякакви видове вериги на доставки: "Държавата трябва да стимулира всички видове алтернативи на доставки, тържища, които могат да са конкуренция на веригите. Трябва да има конкуренция, алтернатива на доставка".