Васил Караиванов: По-ниски цени на стоките може да има на пазари на производители

Решение, което може да доведе до по-ниски цени на стоките, е потребителите да имат възможност да ги купуват не само от големите вериги магазини, а и от други места, осигурени от държавата или местните власти. Това мнение изрази Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него тези места може да сa организирани тържища на млекопреработватели, месопреработватели, производители на зеленчуци, на които те ще могат да продават стоките си в определени дни от седмицата.

Васил Караиванов напомни, че такава беше идеята и на „Магазин за хората“, но смята, че той не беше замислен и реализиран по най-добрия начин.

Той даде пример с щата Ню Йорк в САЩ, където вече има такава практика. „За да постигнат многообразие от достъпни за хората стоки, властите в щата позволяват на американски и чуждестранни производители да имат достъп до магазини и други обекти, където могат организирано да продават. Така американските потребители имат по-голям избор на стоки, а наличието на повече доставчици позволява те да се предлагат на по-ниски цени“, посочи икономистът.

По думите му у нас положението е различно – големите вериги хранителни магазини, където се осъществява голям дял от продажбите на продукти за домакинствата, поддържат средни маржове на печалбата до 30% и дори по-високи за някои продукти.

„Надценката на стока, продавана за 1 евро, достига 33-34%, като покупната цена от доставчик е 75 цента, а брутната печалба е 25 цента. За сравнение, същата стока се продава в Западна Евопа с надценка от 25%, като покупната цена е 80%, а печалбата е 20 цента от 1 евро“, даде пример макроикономистът.

Той отбеляза, че мащабът в България е по-малък, а постоянните разходи са относително по-високи и това обяснява защо някои стоки в страната са по-скъпи, отколкото в Западна Европа.

Караиванов определи антиинфлационните мерки на правителството като добри намерения, но постави под съмнение дали са изпълними. И добави, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече е изразила съмнения дали може да изпълни всичко заложено.

Според него мерките на правителството не са равнозначни на таван на цените, а по-скоро означават индиректно таван на надценките и на печалбите чрез правомощията, които се предоставят на регулаторните органи.

„Инфлация в България има от няколко години, тя не е спирала и няма как да спре изведнъж, особено когато се подхранва от нарастването на доходите в обществената сфера и частния сектор през последните години“, изтъкна макроикономистът.

Той е категоричен, че именно увеличаването на държавните разходи е горивото, което подхранва инфлационния процес у нас. „Към това сега се прибавят и шоковете с цените на петрола, които преливат и в други сектори на реалната икономика“, добави той.

Кои са факторите за растеж на българската икономика?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.