Мерките за цените в Закона за защита на потребителите минаха на първо четене

Може ли държавата да определи „справедлива цена“ по-добре от пазара, има ли капацитет Комисията за защита на потребителите да обработи необходимата информация, за да определи тези цени и макар да цели информиране, няма ли „справедливата цена“ да се възприеме като „минимална цена“ и да изкриви пазара?

Това бяха част от въпросите, които повдигнаха депутатите по време на обсъжданията в пленарна зала на промените в Закона за защита на потребителите, предложени от „Прогресивна България“. Мерките бяха гласувани днес, след като ден по-рано Народното събрание прие промените в Закона за защита на конкуренцията. Двата законопроекта бяха определени от „Прогресивна България“ като първа стъпка по отношение на овладяването на „галопиращите цени“ (по думите на премиера Румен Радев) на стоките в България. Темата с цените, наред с въпроса за състава на ВСС и избора на нов главен прокурор, беше изтъкната като приоритет пред новото мнозинство в парламента.

Промените в Закона за защита на потребителите бяха одобрени на първо четене, като „за“ гласуваха депутатите от „Прогресивна България“ и ДПС, а против бяха 4 от ГЕРБ-СДС, 8 от „Демократична България“ (ДБ), народните представители на „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. „Въздържал се“ гласуваха 10 от ГЕРБ-СДС и 11 от ДБ.

Сред промените са удължаване на срока, предвиден в Закона за въвеждане на еврото, свързани с необоснованото вдигане на цените, разширяване на правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и удвояване на налаганите от регулатора глоби.

Законопроектът предвижда публикуването и на „справедливата цена“ на стоки и услуги, която ще бъде определена на база методика на Министерството на икономиката, но все още няма яснота какво ще представлява тя. По време на представяне на промените Константин Проданов от „Прогресивна България“ обясни, че това не е „твърд таван на цената, нито твърд таван на надценката, а нашето виждане за това колко би трябвало по-скоро да бъде цената на един артикул в една нормално функционираща пазарна икономика“.

Сред уточнените в законопроекта термини са „икономически необосновано увеличение“, което се разбира като такова, при което „не е доказана или липсва пряка и съразмерна връзка с обективни икономически фактори“, а „сравним предходен период“ е период, който позволява обективна съпоставка на цените при сходни икономически условия, съобразно методика, приета от Министерския съвет.

Кой може да каже какво е справедлива цена?

„Силните регулатори са нещо важно, но прекрачвате границата с понятието „справедливи цени“. Нямат работа нито регулаторите, нито Министерството на икономиката, да определят справедлива цена“, каза по време на парламентарните дискусии Мартин Димитров от „Демократична България“. Според него така се създава внушение, че пазарът не знае какво е справедлива цена, а министерството знае. Той определи това като задаване на посока към контрол на цените и даде пример с Унгария, където мерките за овладяване на цените са довели до по-висока инфлация.

Ние признаваме, че пазарът е толкова неефективен, че да има още 20 нелоялни търговски практики, пък очакваме да знае какво е справедлива цена, коментира Константин Проданов от ПБ, който е сред вносителите на законопроекта. В приетия вчера на първо четене законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията списъкът със забранени нелоялни търговски практики беше увеличен от 13 на 33.

„Макар като намерение „справедлива цена“ да звучи привлекателно, не става ясно как ще бъде определена тя – в каква подзаконова рамка, с какви критерии“, коментира и Ивайло Шотев от ПП. Според него има риск тази инициатива да се превърне в „ценови ориентир“ и да изкриви реалната пазарна цена. „Подобни инициативи може да имат обратен ефект“, предупреди той.

Критики отправи и Айтен Сабри от ДПС, въпреки че партията подкрепи законопроекта. Според нея трябва да има ясен критерий какво е „справедлива цена“, за да не се окаже „административна референтна цена“.

Венко Сабрутев от ПП изброи редица стоки от малката потребителска кошница, сред които цените на тока, ремонта на жилища и инсулина, и попита на какъв принцип Министерството на икономиката ще определи каква да бъде справедливата цена и дали ще отчита регионалните разлики в цените. Според него съществува риск да се постигне повишаване, а не намаляване на цените.

„Едно е да правите популистки законодателни текстове, друго е да имате предвид, че този популизъм може да доведе до допълнителна инфлация. Тази мотика вече е настъпвана в Унгария. Орбан промотираше сваляне на цените през подобно законодателство, а постигна най-високата инфлация в ЕС“, каза той.

Причината депутатът да се фокусира върху малката потребителска кошница е, че именно върху нея постави акцент при представянето на законопроекта Константин Проданов от „Прогресивна България“, който е един от вносителите. По време на дискусиите обаче стана ясно, че той е имал предвид само „20 хранителни и 1 нехранителен продукт, които следи КНСБ“. „Върху това ще се фокусираме, няма да търсим цена на инсулина“, каза Проданов. Той уточни, че разликата между отделните региони също е взета предвид в методиката, изготвяна от Министерството на икономиката. Все още обаче остава неясно каква точно ще бъде тази методика. Към момента не е коментирано и дали тя ще бъде готова преди второто четене на закона, или депутатите ще го приемат, без да знаят каква е методиката, която не е законодателно регулирана.

Трябва да бъдем реалисти доколко една институция може да обработи цялата информация, или това е утопия, каза Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.

Относно разширените правомощия на регулаторите във връзка с проследяването на ръста на цените и съмненията, че могат да бъдат използвани като „бухалки“, Проданов заяви: „Няма да им дадем възможност да бъдат разюздени“.

„Ние не въвеждаме и нямаме намерение да въвеждаме таван на цените. Целта на тези мерки и законопроектите е да информират българския потребител какво е ценообразуването и да имат дисциплиниращ ефект, разширявайки правомощията на компетентните органи. Никой не иска да натиска свободния пазар“, каза Здравко Марков от ПБ.

Какво значи „сравним предходен период“?

Сред другите елементи от законопроекта, срещнали най-сериозна критика, беше определянето на „сравним предходен период“. Според предложената от вносителите дефиниция, това е „период, който позволява обективна съпоставка на цените при сходни икономически условия“, съобразно методика, приета от Министерския съвет. Редица депутати обаче изразиха опасения, че това е твърде неясно и може да доведе до проблеми по отношение на сезонни стоки.

Според Айтен Сабри сравнимия период по отношение на сезонни стоки може да доведе до негативни резултати. Владислав Панев от „Демократична България“ даде за пример цената на изкуствените торове и зърнените култури.

„Цената на изкуствените торове е международна, тя не се определя от вътрешния пазар, а е регионална“, каза той и допълни, че сезирането на регулаторите за цената им може да доведе до изнасяне на продукция в чужбина, която да бъде продадена на пазарна цена, ако в страната бъде определена за „справедлива“ цена под пазарната. Същият риск според него съществува и с продукцията на зърнопроизводителите в Добруджа.

Критики от страна на бизнеса

По време на обсъжданията им в ресорната комисия в парламента председателят на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов обяви, че предложените промени поставят под въпрос съществуването на собствените марки на веригите – сегмент от пазара, който предлага на потребителите вероятно най-доброто съотношение между цена и качество. Той посочи, че веригите ще адаптират поведението си спрямо българското законодателство, но само докато могат да адаптират разходите си. Според него предложенията крият риск от прекомерна държавна намеса в работата на бизнеса и може да доведат до нов ръст на цените.

С остра позиция против промените излезе и Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС), която обединява компании за търговия с мебели, строителни материали, спортни стоки, книги. „Ако пазарът функционира нормално, той няма да допусне спекулативни увеличения на цените. Замяната на регулаторното безсилие с още регулации е проява на слабост“, се посочва в позицията на организацията.

 Според тях промените се приемат набързо и без реален публичен дебат, а най-силна критика среща необходимостта, въведена чрез Закона за защита на конкуренцията, компаниите да доказват липса на нарушение.

Текстът е коригиран в 16:49 ч. на 14 май 2026 г.