С идея за „звено за контрол на цените“ бюджетната комисия прие мерките на ПБ

Със съмнения за налагане на контрол върху определянето на цените и риск от институционален произвол преминаха дискусиите във временната комисия по бюджет и финанси относно мерките срещу ръста на цените у нас. Двата законопроекта на „Прогресивна България“ (ПБ) – за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, бяха приети след продължителни дебати.

Те срещнаха подкрепа от ГЕРБ и ДПС, но бяха критикувани от „Продължаваме промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“ заради риск от намеса на държавата в свободния пазар. В крайна сметка мерките бяха одобрени с гласовете на всички членове на комисията без „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които гласуваха съответно „против“ и „въздържал се“.

В законопроектите е предвидено удължено действие на някои от разпоредбите в Закона за въвеждане на еврото като забраната да бъдат налагани неоправдано високи цени на стоките и услугите. Въвеждат се и понятия като „справедлива цена“, „прекомерно висока цена“ и „съвместно господстващо положение“. Разширяват се правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), като се увеличава и броят на забранените нелоялни търговски практики от 13 на 33 с цел защита на производителите. Увеличава се и глобата при нарушения, която КЗП може да налага, като се добавя и създаването на регистър, който да проследява веригата на доставки.

Депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев, който е и един от вносителите на законопроектите, посочи, че предложените промени са заимствани от европейското законодателство, а за необоснован ръст на цените заедно с Константин Проданов в последните дни даваха за пример цената на маслото, която е по-ниска във Франция и по-висока в България.

По време на дискусиите председателят на КЗК Росен Карадимов заяви, че „прекомерно високата цена“ не е въпрос на естествено положение на пазара, а е следствие от изкривено положение на пазара – на господстващо положение или съвместно господстващо положение.

Според него голяма част от проблема с цените е „проблем на психология – проблем на виждането, че няма държава“, а приемането на тези законопроекти би показало, че има държава.

Той използва изказването си, за да коментира бюджета на управляваната от него структура, който е „десетки пъти по-нисък“ в сравнение със средствата, с които подобни структури работят в Европа.

Карадимов беше избран за председател на КЗК преди година с гласовете на депутатите от ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и „ДПС-Ново начало“. Малко след това заедно с председателите на НАП и КЗП подписа споразумение за сътрудничество и засилен съвместен контрол срещу необоснован ръст на цените около процеса на въвеждане на еврото.

Звено за контрол над цените

По време на дискусиите около двата законопроекта вицепремиерът и икономически министър Александър Пулев обяви, че ще внесе предложение в Министерския съвет за създаването на междуведомствено звено за координация с контролни, надзорни и регулаторни органи по цените. В него като постоянни членове ще бъдат включени Министерството на финансите чрез НАП, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, както и Министерството на земеделието и храните.

Тази идея беше посрещната с остра критика от страна на опозицията.

„Притесняваме се, че двата ви законопроекта, макар да тръгват по-меко, имат крайна цел контрол върху цените. В тази връзка няма как да подкрепим на второ четене, а имахме такова желание“, каза Мартин Димитров от ДБ. Според него законопроектите не адресират въпроса с цената на горивата, който е в генезиса на проблема с цените на продуктите. Като основен фактор за инфлацията той отчете и „изпускането“ на бюджетния дефицит.

Димитров припомни, че кабинетът с премиер Росен Желязков (ГЕРБ) е дал повече правомощия на КЗК, но въпреки това няма информация до какви резултати е довело това.

„Според нас, за съжаление, нямаше резултат“, каза той и допълни, че без оценка на досегашните правомощия, не трябва да се дават нови.

Понятието „прекомерно висока цена“ Димитров определи като форма на ценови контрол заедно с въведения термин „справедлива цена“.

„Виждаме и някаква възможност за освобождаване. Това може да доведе до неприятни практики – едни ще бъдат освободени (от санкции, бел.а.), а други – не, това дава много широки правомощия на регулатора да прецени кой ще бъде освободен и кой не“, каза още Димитров.

Според него предложените мерки няма да дадат резултат в краткосрочен план, защото създаването само на регистъра би отнело няколко месеца.  

„Уважаеми управляващи, опасявам се, че няма да отговорите на обществените очаквания с това, което предлагате тук“, каза той.

Константин Проданов от ПБ, който е и един от вносителите на законопроектите, заяви, че притеснението, че регулаторите могат да бъдат използвани за натиск, е разумно. Той обаче смята, че КЗК ще стъпва на секторни анализи и всички предприети мерки ще се базират на конкретни числа.

„Това каза г-н Росен Карадимов (председателят на КЗК) и нямам причина да му нямам доверие“, каза Проданов.

„Истинските мерки, които съветвам сегашното мнозинство да предприеме, са по отношение на бюджетния дефицит и съкращаването на разходите“, заяви депутатът Владислав Панев (ДБ).

Според Димо Дренчев от „Възраждане“ предлаганият регистър за проследяване на веригите на доставки дублира вече съществуващи регистри, а предложените от мнозинството мерки не касаят цените, или поне не в краткосрочен план.

Предлага ли се таван на цените?

Риск за злоупотреби и рекет над бизнеса видя в предложените промени в Закона за защита на конкуренцията Асен Василев от ПП.

„Този законопроект няма да постигне целите, описани в мотивите, което не го прави задължително лош. Той ще постигне други цели, които също са смислени – като това да се увеличи маржът на българските производители, когато работят с търговски вериги, но няма да промени цената“, каза той.

Според Василев въпреки уверенията на мнозинството, че няма да налагат таван на цените, в законопроекта (за защита на конкуренцията) има текст, който „вменява таван на цените“ – забраната на прекомерно високи цени.

„Всички, които сме учили икономика, знаем, че ако със закон се опиташ да наложиш цени на нерегулиран пазар, това води или да се излъже по веригата, или конкретната стока да изчезне от пазара“, каза Василев. Според него е по-притеснително, че начинът, по който се определя прекомерно висока цена, зависи от преценката на КЗК.

Прекомерно високи цени и тяхната забрана де факто за фирмите, които са в „съвместно господстващо положение“ премахва пазарната икономика, смята Василев. Според него не е възможно и да се прецени прекомерно високата цена или нормата на печалба за всеки отделен артикул в магазините.

„За мен най-големият проблем е вменяването на вина – този законопроект казва, че си виновен до доказване на противното“, каза Василев.

Виновен до доказване на противното

Не само Асен Василев, а и представители на бизнеса и работодателските организации също обърнаха внимание на параграф 7 в предложения законопроект за изменения на Закона за защита на конкуренцията, който изисква компаниите да доказват липса на нелоялна търговска практика при съмнения от страна на КЗК.

„Аз силно се надявах, че виновен до доказване на противното е останало в едни минали времена. Това обръщане на доказателствената част според мен е абсолютно неразумно поведение от гледна точка на парламента и на държавата към търговците“, заяви Василев.

ДПС и ГЕРБ се обявиха в подкрепа на мерките, предложени от „Прогресивна България“. За ДПС това са първи стъпки в отговор на очакванията на гражданите. Владислав Горанов от ГЕРБ коментира, че държавата не може да определя цените и всеки опит в тази посока води до неочаквани резултати, различни от поставените цели. Той обаче посочи, че ГЕРБ ще подкрепят законопроекта.

По време на дискусиите Яна Стратиева от Сдружение „Храни и напитки“ изрази притеснение относно въвеждането на „справедлива цена“ и заяви, че предложените мерки няма да намалят цените.

Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия адресира непрекъснатите сравнения между цената на маслото в България и Франция и попита депутатите дали биха намалили ДДС върху храните до 5%, за да може сравняването на цените наистина да бъде съизмеримо с Франция.

Той обърна внимание и на необходимостта за доказване за липса на нелоялна практика. „Това само по себе си като правна норма минава границата на разумното“, каза той.

„Адекватното санкциониране на нелоялните търговски практики е нещо, което винаги сме подкрепяли като сдружение“, каза Вълканов и допълни, че те обаче трябва да бъдат ясно дефинирани, а не да подлежат на свободно тълкуване.

Предложените промени поставят под въпрос съществуването на собствените марки на веригите – сегмент от пазара, който предлага на потребителите вероятно най-доброто съотношение между цена и качество, каза още Вълканов. Той посочи, че веригите ще адаптират поведението си спрямо българското законодателство, но само докато могат да адаптират разходите си. „След това няма да могат да го правят. Тогава ще стигнем до избора какъв пазар на дребно искаме да имаме“, каза Вълканов.

По време на временната бюджетна комисия стана ясно, че тепърва предстои обсъждането на законопроектите със засегнатите браншови организации.