Войната в Персийския залив и новите ограничения за износа на Китай повишават цените на сярната киселина и засилиха опасенията относно наличностите на химикала, на който светът разчита за храна, метали, хартия, компютърни чипове и чиста вода, пише Wall Street Journal.
Сярната киселина е най-потребяваният химикал в света, получава се при топене и рафиниране на цветни метали като мед и никел или чрез изгаряне на сяра, страничен продукт от преработката на петрол и газ.
Киселината може да направи дупка в стоманен рафт в магазина за строителни материали, където се продава в бутилки като препарат за отпушване на канали със силно действие. Но тя се използва по-често по-нагоре по веригата за доставки в тежката промишленост за производство на безброй продукти и материали.
Сярната киселина се използва за производство на фосфатни торове, за извличане на мед и други метали от скали, за производство на дървесна маса, за обработка на стомана и на изкуствена кожа и за вулканизиране на каучук. Пречистването на общинските води зависи от сярната киселина, както и производството на акумулатори и полупроводници. С нея се произвеждат също лименонета киселина, която придава кисел привкус на подсладените напитки, и силициевият диоксид, който придава зърнистата текстура на пастата за зъби.
Тъй като сярната киселина е силно корозивна, транспортирането ѝ е трудно и скъпо, казва Кунал Синха, който преди време е ръководил бизнеса със сярна киселина в минната компания Glencore, а сега е съосновател и главен изпълнителен директор на стартъпа за металообработка Valor. Потребителите обикновено не държат големи количества сярна киселина на склад, тъй като тя изисква внимателно боравене и специални резервоари за съхранение, допълва Синха.
„В техните тръбопроводи и хранилища има запаси само за няколко седмици или за месец, ако имат късмет. Нарушаването на веригите за доставка поради железопътна стачка или затваряне на Ормузкия проток е проблем“, отбелязва той.
Голяма част от сярата в света идва от петролните рафинерии и газовите заводи в Персийския залив и доставките ѝ бяха спрени в протока. На свой ред, заплахата за пазарите на изкуствени торове и доставките на храни накараха Китай, най-големия производител на сяра в света, да ограничи износа този месец, което повиши цените и допълнително ограничи наличностите, коментира Фреда Гордън, директор на компанията Acuity Commodities, която следи пазарите на сяра.
„Те са наистина притеснени за продоволствената си сигурност. Искат да гарантират, че цените на изкуствените торове са стабилни“, допълва Гордън.
Пазарите, които вероятно ще понесат най-тежък удар от китайския контрол върху износа, са Чили и Индонезия, казва Сара Марлоу, ръководител на отдела за цени на изкуствените торове в компанията Argus.
Цените на сярата в Индонезия вече нарастваха, когато САЩ и Израел започнаха бомбардировките срещу Иран в края на февруари. Оттогава те са се повишили с над 80%, сочат данните на Argus. Ръководители в сектора на металите казват, че производителите на никел там, които получават по-голямата част от сярата си от Близкия изток, са започнали да намаляват производството на метала, използван в батериите за електромобили и неръждаемата стомана.
Цените на сярната киселина във водещия производител на мед Чили са нараснали над два пъти от началото на военните действия. Чили внася повече сярна киселина от всяка друга страна и я използва за извличане на мед от огромни количества руда.
Ключови износни цени в Близкия изток и Китай също нараснаха. Анализатори и представители на индустрията отправят предупреждения на Wall Street и във Вашингтон.
„Стигаме до критичната точка, в която наличностите намаляват, а производството на критични суровини и земеделски продукти като фосфат, се забавя“, коментира Крейг Йоргенсон, главен изпълнителен директор на браншовата организация Sulphur Institute.
Недостигът на сяра в света може да се отрази отрицателно на американската икономика, особено ако световното производство на мед намалее, а цените нараснат над рекордните върхове в момента.
За някои компании нарастващите цени на сярата носят големи печалби.
Рафинериите по Крайбрежието на Залива на САЩ, които преработват суров петрол с високо съдържание на сяра, като този от Канада и Венецуела, получават страничен продукт, който е търсен, колкото и основните им продукти бензин, дизел и авиационно гориво.
Компанията Ivanhoe Mines на минния магнат Робърт Фридланд откри неотдавна най-големия завод за преработка на мед в Африка в Демократична република Конго, водещ производител на мед, който разчита на киселина от Близкия изток.
Фридланд заяви в сряда, когато Ivanhoe Mines обяви резултатите си за тримесечието, че заводът Kamoa-Kakula генерира около 1 млн. долара на ден от нарастващите продажби на сярна киселина.
Изграждането на ефективен завод, който произвежда повече киселина струва повече, казва Фридланд в интервю. „Сега си връщаме парите“, допълва той.


Кой избива делфините в Черно море?
Българите са сред най-малкото пътуващи с влак в ЕС
Опасно време през уикенда, възможни са валежи до 50 литра на квадратен метър
Как ще протекат матурите: МОН с указания и информация за зрелостниците
Нови правила за пенсиите влизат в сила до края на годината
Заплахата на Си затвърди Тайван като главен риск в отношенията между САЩ и Китай
Си обеща, че Китай ще отвори икономиката си още повече към света
Задържането на кораб край ОАЕ усложни усилията на САЩ за мир с Иран
Хуманоидните роботи ще дадат тласък на доминацията на Китай в износа
Siemens Energy: Търсенето на газови турбини за AI центрове е много силно
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Хилари Дъф се радва, че наближава 40 г.
Двама са задържани за вчерашното убийство в Монтана
Отличиха най-активните студенти в първото издание на SkillUp Arena в УЗФ