Ще сработят ли предложените антиинфлационни мерки?

Много силна антиинфлационна мярка би била да спрем увеличенията на заплатите в публичния сектор, да намалим дефицита на минимум и да престанем да увеличаваме дълга. Това каза икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов пред Nova.

„Ако задържим високия бюджетен дефицит, ние продължаваме да изливаме пари през бюджета директно в икономиката, още повече – пари, които влизат отвън през дълг – това е много проинфлационно поведение на правителството“, каза той.

Икономистът коментира предложените от „Прогресивна България“ мерки срещу ръста на цените. Според него има основания тезата, че мерките могат да доведат дори до повишаване на цените, защото се въвеждат допълнителни административни изисквания върху целия търговски бизнес. „Това значи, че трябва да се плати тази цена от някого и ще се включи в крайната цена на продуктите“, каза той.

„Важно е да споменем, че тук отново става дума за свръхфокус върху търговските вериги, защото това, което в момента се предлага, не адресира над 50% от пазара на храни, фокусиран в отворени пазари, в малки магазинчета, за тях на практика нищо не се променя“, подчерта Николов.

Според него говоренето за създаването на междуведомствена комисия, която да следи за цените, създава обществена представа, че кризата е много голяма, а данните не потвърждават това.  

„Цените растат, но не растат по някакъв кризисен, особено притеснителен начин“, каза Николов. Нямахме такъв щаб, когато растяха с 20%, а сега с малко над 6% на годишна база създаваме гигантска криза, кояот не съществува в реалността, допълни той.

Според Аркади Шарков от ЕКИП ситуацията у нас повтаря ситуацията в Хърватия след приемането на еврото – „закръгляне“ на цените. Освен еврото, той изтъкна кризата в Близкия изток и митата на американския президент Доналд Тръмп като други фактори за поскъпванията.

„Еврото е основна движеща сила по отношение на това търговците да предприемат подобен тип практики. Не говорим, че еврото само по себе си носи вина, просто не е луд този, който яде баницата, а този, който му създава условията“, каза той.

Шарков посочи, че коментираната „справедлива цена“, предложена чрез промените в Закона за защита на потребителите, е по-скоро референтна цена, която да показва според държавата какви са логичните граници с оглед на пазарните обстоятелства.

Според Адриан Николов е несериозно да се говори за хранителен суверенитет в отворен пазар, а това е тема, която може да се повдига в рамките на целия Европейски съюз.

„Оттам насетне създаването дори на капацитет за производство на стоки, които да задоволяват изцяло българското търсене, особено на фона на нарастващото потребление през последните години, е на практика невъзможно, а може би – нежелано, защото това би означавало от една страна огромни държавни субсидии за земеделския сектор, но и много по-високи цени“, каза той.

Според него едно от хубавите неща в предложенията е, че фокусът върху работата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е много ясен. Икономистът припомни, че преди няколко месеца е излязъл анализ на КЗК, фокусиран върху търговията с мляко, яйца, сирене и растителни масла, където от години цените са над средноевропейските. По думите на Николов именно там трябва да е фокусът – защо не работи конкуренцията в тези сегменти и цените са толкова високи.

Мерки за дефицита

Според  Аркади Шарков до края на годината бюджетният дефицит ще нарасне до 7-8% от БВП, а голям фактор за ръста са пенсиите, за които държавата ще трябва да тегли дългове в следващите години заради застаряващото население и „затлачената“ пенсионна система.

Той посочи, че ефектът от кризата в Омрузкия проход ще се усети в началото на следващата година, защото ще се отрази върху цените на торовете, и тогава ще бъде по-сериозният инфлационен скок при храните.

Той изрази опасения за „гръцки сценарий“ с оглед на това, че страната вече е част от еврозоната и „апетитът към дългове за компенсация на нарастващите държавни разходи в публичната сфера води до това да се теглят повече и повече (заеми)“.

Николов отбеляза, че няма как държавният дефицит да се свие в рамките на бюджета за 2026 г., защото до средата на годината държавата работи с бюджета за 2025 г., но трябва да се заложи траектория към фискална реформа.

„Свиването на дефицита наведнъж не звучи като реалистична цел. По-скоро ще го водим този разговор при бюджета за 2027 г.“, каза Николов.