Крайнодесният кандидат за президент на Франция Марин льо Пен, която води с голяма преднина в обществените допитвания, заяви, че планира да намали възрастта за пенсиониране във Франция до 60 години и да въведе индивидуално финансиран пенсионен стълб, ако бъде избрана, предава Bloomberg.
В изявление във вторник тя каза, че планираните от нея реформи, които може да влязат в сила още на 1 януари 2028 г., ще позволят натрупването на фонд в размер на 900 млрд. евро „в рамките на едно поколение“, без да дава подробности как ще бъдат набрани тези средства.
„Този универсален капиталов стълб ще бъде истинска революция“, заяви Льо Пен в Париж. „Ще премахнем една от последните останали привилегии в нашата страна, ексклузивния достъп до финансови услуги, които в момента генерират богатство за малцина, но в бъдеще трябва да насърчават просперитета на мнозинството“, добави тя.
Френските държавни облигации продължиха да поскъпват по време на изказването на Льо Пен, като разликата в доходността между 10-годишните френски книжа и по-сигурните германски облигации се сви с четири базисни пункта до 153 базисни пункта.
Льо Пен е фаворитка преди президентските избори в два тура, които започват на 18 април, а проучванията показват, че тя би спечелила балотажа срещу съперниците си. На последните два президентски вота Льо Пен загуби на втория тур, след като избирателите се обединиха около центриста Макрон.
Предложенията са поредният опит на кандидатката на „Национален сбор“ да съвмести едно от знаковите си икономически обещания – да позволи на някои френски работници да се пенсионират още на 60 години, с по-широките си усилия да убеди избирателите и инвеститорите, че може да управлява високите нива на дълг на Франция.
Според плана на Льо Пен хората, които започват работа преди да навършат 20 години, ще трябва да внасят осигуровки в системата в продължение на 40 години и ще могат да се пенсионират с пълна пенсия на 60 години. Тези, които започват работа след 23-годишна възраст, ще трябва да се осигуряват 42 години, за да получат пълния размер. Всички работници ще могат да получават пълна пенсия на 67 години, което остава непроменено спрямо сегашната система.
Пенсиите са обект на все по-засилено внимание, докато Франция се бори да овладее публичния си дефицит, очаква се той да нарасне до 122,1% от БВП през 2027 г., и на фона на протестите в страната заради разходите за живот. Разходите за пенсии съставляват около една четвърт от държавните разходи, като сегашните работници до голяма степен финансират обезщетенията за застаряващото население.
Индивидуалната инвестиционна част ще бъде финансирана чрез някои данъци върху заплатите, които в момента се използват за жилища и продължаващо обучение, според председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела, който говори след Льо Пен. Тази промяна би внесла най-малко 12 млрд. евро годишно в индивидуалните сметки, които ще се управляват от държавната финансова институция Caisse des Dépôts et Consignations и ще имат средна годишна доходност от 4 до 6%.
Льо Пен защити предложението си, като заяви, че неговата „социална приемливост“ е добра. Ако не успее да си осигури мнозинство в подкрепа на плана в долната камара на френския парламент, тя заяви, че той може да бъде приет чрез референдум.
Всеки опит за цялостна промяна на пенсионната система на Франция вероятно носи значителни политически рискове. Макрон беше изправен пред месеци на протести през 2019 и 2020 г. заради първоначалния си опит да ревизира системата преди да замрази плана по време на Covid пандемията.
Правителството му прокара не толкова мащабни реформи през 2023 г., които постепенно повишиха минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, което предизвика нова вълна от масови демонстрации. По-късно правителството спря действието на мярката, за да осигури приемането на бюджета за 2026 г.
Миналия месец Льо Пен обеща да намали бюджетния дефицит до 3,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) следващата година и до 2,2% до 2032 г. в сравнение с целта на правителството от 5% за следващата година. Планът ѝ разчита отчасти на големи икономии от имиграционната политика и на рационализирането, по думите ѝ, на държавните разходи. Тя също така призова Европейската централна банка да се намеси, за да намали разходите на правителствата по заемите.


Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Добрият учител не проверява само кой знае, а дали всички са разбрали
Zocdoc отвори платформата за записване на преглед за AI агенти
Т. Ваксберг: За Путин няма нищо по-опасно от умиротворена Русия
Ограниченията за AI чипове към Китай застрашават кредити за милиарди долари
Филип Делвс Броутън за приликите между Тръмп и Никсън
Средната възраст на клиентите на Bugatti пада до 42 години
Пет основни причини акумулаторът да сдаде багажа
Германски майстори възраждат култовия Mercedes-Benz SEC
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
Памет от 90-те за изтребител за милиони: Защо F-22 става все по-труден за модернизиране?
Повече от половината руснаци под 40 години, починали през 2025 г., са загинали в Украйна
Даниела Везиева: България е в дългова спирала
Седем реки в квартал Княжево в София търсят своите имена с подкрепата на ОББ и Mastercard
1200 погребани войници и хиляди спасени животи: Човешкото лице на войната в Украйна