Проектозаконът за държавния бюджет за 2027 г. беше одобрен на първо четене в ресорната парламентарна комисия с 12 гласа „за“ и с 10 гласа „против“. Комисията заседава над 8 часа, като в днешния ден бяха одобрени още бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавното обществено осигуряване.
Проектобюджетът беше представен от вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев.
„С него поставяме началото на изпълнение на нашите приоритети, насочени към подкрепа за икономическия растеж, за доходите на работещите и пенсионерите, семействата и уязвимите групи“, каза той, цитиран от БТА.
Проектобюджетът предвижда дефицит на касова основа (по КФП) от 3,5%, а на начислена основа – 4,2% от БВП. Предвижда се таван на дълга за следващата година от 8,6 млрд. евро, като в края на 2027 г. се очаква общият държавен дълг да достигне 44,3 млрд. евро или 31,4% от БВП. Заложени са още капиталови разходи в размер на над 6 млрд. евро, от които 2,4 – с европейско финансиране и 3,6 – с национално. Проектът е изготвен при прогноза за икономически растеж от 2,5% за следващата година и инфлация от 4%.
Заложени са и редица промени в данъчното законодателство, сред които еднократен данък свръхпечалба за няколко икономически сектора, данък от 7% върху ваучерите за храна на стойност над 102 евро, акциз върху мощните автомобили с двигатели с вътрешно горене, данъчни облекчения за семейства с деца и деца с увреждания.
На заседанието не присъства представител на Българската народна банка, като председателят на комисията Константин Проданов уточни, че това е поради служебни ангажименти. Според Проданов обаче въпреки това е било необходимо да бъдат положени усилия централната банка да има представител.
По време на дискусиите Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, посочи, че в проектобюджета почти няма мерки в разходната част. По думите му нетният ефект от разходните мерки за догодина е около 75 млн. евро. „Добрите правила и практика изискват, за да е устойчива една такава фискална консолидация, 60% от мерките да са за сметка на разходната част. За съжаление, такива неща почти няма“, каза той. Според Фискалния съвет ще има проблеми по отношение на очакванията за 2028 и 2029 г. Дацов отбеляза, че в средносрочната бюджетна програма няма описание на мерките, които ще доведат до намаление на разходите.
Несъгласие със законопроекта изрази Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Тя отбеляза, че за общините не е предвиден трансферът, който компенсира ръста на минималната работна заплата в местните дейности, като същевременно се прилага хоризонтална политика за увеличаване на доходите за всички заети в публичния сектор с 5%. Това поставя общините в ситуация или да съкращават служители, или да вдигат такси, добави тя, цитирана от БТА.
Работодателите изразиха подкрепа към проектобюджета с резерви. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) изрази отрицателно становище за предвидения данък свръхпечалба за няколко сектора, нарастването на държавния дълг и приходните мерки с временен ефект. Срещу данък свръхпечалба се обяви и Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Според Силвия Заркова от КНСБ фискалната устойчивост не бива да се постига за сметка на доходите на работещите, качеството на публичните услуги и инвестиционния потенциал на страната. КНСБ счита, че приходната рамка на бюджета е подценена с между 0,6 и 0,9 млрд. евро. Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ предложи отпадане на Закона за държавния служител.
Консолидацията – само на обещание
Като основно достойнство на бюджета депутатът от „Прогресивна България“ Георги Чакъров изтъкна, че се предвижда с 2,278 млрд. евро по-малко бюджетно салдо, което означава евентуално по-малко поет нов държавен дълг.
Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров цитира данните от есенната прогноза на Европейската комисия (ЕК), в които се говори за дефицит от 5% през 2026 г., 4% през 2027 г. и 4,8% през 2028 г.
„Изпускате нещата от контрол, а това показва, че консолидация всъщност не се случва. Вървим точно в обратната посока. Има обещания за консолидация, но те не се изпълняват“, каза той.
„Този бюджет е катастрофа и това го казвам най-отговорно, без драматизъм. Числата, които са написани, вместо едно плюс едно да е равно на две, е равно на единайсет“, каза по време на дискусията депутатът от „Продължаваме промяната“ Асен Василев.
Според него в бюджета е заложено публичните инвестиции да намалеят значително, но от бизнеса се очаква да инвестира 3 млрд. евро допълнително над това, което е инвестирал през 2026 г.
„В същото време им изземате 1,5 млрд. евро в допълнителни нови данъци и им слагате всякакви видове свръхпечалба, глоби и т.н.“, каза той.
„Това, което виждаме като общи държавни разходи извън това, което отива като потребление и инвестиции, е увеличение от 450 млн. евро за армията, която ще ги похарчи за играчки от чужбина и те няма да влязат в българската икономика. Това означава рецесия и няма нищо общо с макрорамката, която сте заложили“, каза Василев.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ отбеляза, че доходите растат, защото възнагражденията растат с над 6% при очаквана инфлация от 4%.
Той посочи, че за последните 25 години в България има свиване на потреблението само през 2009, 2013 и 2020 г., и то винаги предизвикано от външни фактори, които в момента не са налични.
След одита на АПИ
В комисията беше обсъден и одитният доклад на Сметната палата за работата на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). След доклада бяха направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лв. в Годишния финансов отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2025 г., основно заради над 1000 неодобрени резултата за текущ ремонт и поддръжка.
Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) и Асен Василев оспориха въпроса за това могат ли да се разплащат проекти, за които сертификатите не са били одобрени, като и двамата посочиха, че има решение на ВАС в обратната посока.
Асен Василев отчете, че през 2021 г. и 2023 г., когато той е бил министър, няма неразплатени сертификати, защото са разчитали на проверки на НАП. След това обаче е излязло решението на ВАС в края на 2023 г., според което не се признава за свършена работа моментът, в който е предаден сертификатът, а моментът, в който е бил приет от Управителния съвет на АПИ.
Теменужка Петкова призова управляващите да видят какво казват въпросните сертификати, какъв е смисълът от тях и кога възниква основание да бъдат платени.
По думите ѝ настоящото правителство е взело пример от мерките на ГЕРБ за дълга през 2025 г. като капитализирането на ББР и увеличаването на капитала на БЕХ.
„Предвидили сте и от „лошата практика“ с междинния дивидент от държавните дружества. Тази практика, която вие смятате за лоша и този дълг, който твърдите, че сме поели – от него не сме похарчили нито едно евро, а вие ще ги харчите през ББР“, каза още Петкова.
„Можете само да се учите от тези, които са били преди вас“, каза тя.
„Умните хора се учат от грешките си, а още по-умните – от грешките на другите“, ѝ отговори Проданов.
Според Петкова служебните правителства са тези, които най-дълго са управлявали в последните 6 години. Тя отбеляза и че според нея прогнозата за приходната част на бюджета е силно занижена.
„Опитът показва, че не е трудно да залагаме кухи милиарди на хартия, когато не се носи отговорност за плащанията. Бюджет 2027 избира трудният, но по-честен път, а именно реални договори, по-нисък дефицит и подкрепа за растежа на хората“, каза депутатът от „Прогресивна България“ Стефан Белчев.
ГЕРБ ще настоява за промени в данъчните закони
Докато течеше заседанието на бюджетната комисия, членуващите в нея депутати от ГЕРБ-СДС направиха брифинг на тема пакета данъчни закони. Те се обявиха против данък свръхпечалба, актуализирането на данъчните оценки и налагането на данък върху ваучерите за храна.
„Не виждаме нито една причина 2026 или 2027 г. да бъдат определени като години с извънредни обстоятелства. През 2022 г. такъв аргумент беше началото на войната на Русия срещу Украйна или кризата с COVID-19, обясни Горанов. Днес това означава само едно – опит за саморазправа с определени сектори и налагане на извънредна данъчна тежест, която най-вероятно няма да постъпи като приход в бюджета“, каза Владислав Горанов, цитиран от БТА.
ГЕРБ няма да подкрепи и промяната на данъчните оценки, защото според Горанов предложените от правителството промени са „мързелив подход“, който би бил оправдан, ако беше предложен за 2026 г. По думите му увеличението с 30–40% не само ще повиши данъчната тежест за собствениците на имоти, но и няма да реши проблема с разминаването между данъчните оценки и реалната им пазарна цена.
ГЕРБ ще предложат да отпадне още промяната при продажба на нов недвижим имот или прехвърляне на право на строеж върху урегулиран поземлен имот лицето да подлежи на задължителна регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност.
Депутатите се обявиха още срещу облагането на ваучерите за храна и увеличаването на данъка върху т.нар. лични разходи от 3% на 7%. От ГЕРБ не са съгласни и с предложението за отпадане на принудителната административна мярка за запечатване на склад при установено нарушение.


Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Добрият учител не проверява само кой знае, а дали всички са разбрали
Zocdoc отвори платформата за записване на преглед за AI агенти
Т. Ваксберг: За Путин няма нищо по-опасно от умиротворена Русия
Ограниченията за AI чипове към Китай застрашават кредити за милиарди долари
Филип Делвс Броутън за приликите между Тръмп и Никсън
Средната възраст на клиентите на Bugatti пада до 42 години
Пет основни причини акумулаторът да сдаде багажа
Германски майстори възраждат култовия Mercedes-Benz SEC
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
Ядрена война заради грешка на ИИ: Могат ли САЩ, Китай и Русия да я предотвратят?
Леко земтресение е усетено в Кюстендилско
Джил Дохърти в София: Русия, на която се възхищавах, вече не съществува
Памет от 90-те за изтребител за милиони: Защо F-22 става все по-труден за модернизиране?
Повече от половината руснаци под 40 години, починали през 2025 г., са загинали в Украйна