След одита в АПИ разходите на МРРБ за 2025 г. се оказаха с 1,5 млрд. лв. повече

В резултат на одита на работата на Агенция „Пътна структура“ (АПИ), извършен от Сметната палата, са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лв. в Годишния финансов отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2025 г., става ясно от доклада към одита за периода 2020-2025 г., възложен през лятото от Народното събрание.  

Промяната се налага заради 1017 неодобрени сертификата за текущ ремонт и поддържане за близо 1,2 млрд. лв., неосчетоводени индексации за 312,5 млн. лв. и лихви за близо 6,2 млн. лв., отбелязват от Сметната палата. Към края на 2025 г. процедурата по одобряване на тези сертификати от страна на АПИ не е била приключена заради липсата на регламентиран срок, в който Управителният съвет на АПИ трябва да се произнесе по сертификатите. Тъй като е липсвало одобрение, изпълнителите не са издали фактури и до разплащане не се е стигнало.

Корекциите в отчета на МРРБ не пораждат нови задължения, а се осигурява счетоводно признаване на вече възникнали разходи и задължения, включително за дейности от предходни отчетни години. Анализът на Сметната палата отчита, че разплащането на извършените дейности в срок би довело до превишаване на законовото ограничение за нови задължения за разходи през 2020 г., 2021 г., 2024 г. и през 2025 г. Единствено разплащанията през 2022 и 2023 г. не биха променили размера си.

Одитният доклад разкрива още сключване на договори за обществени поръчки без осигурен финансов ресурс, плащания едва когато има висок риск от натрупване на големи лихви за забава или влезли в сила съдебни решения.

В доклада са изтъкнати и примери за драстично ниски прогнозни стойности при обществени поръчки, при които впоследствие се сключват анекси на стойност, която е няколко пъти по-висока. Констатирани са още недостатъчен и неефективен контрол, пропуски в документирането. Липсват и обективни критерии за реда, в който се извършват плащанията от Агенцията, което създава риск от субективизъм и забавяне на важни национални инфраструктурни приоритети, отчитат от Сметната палата.

Ангажиментите – с 6,8 млрд. евро повече от наличните пари

Освен системните забавяния при одобряването на сертификати, за разглеждания в анализа период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лв. В същото време разходната база на Агенцията за одитирания период е 11,4 млрд. лв. Така поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6,8 млрд. лв., или с близо 60%, което обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца – приблизително 4 години и два месеца извън одитирания период.

Поради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати 1,6 млрд. лв. допълнителни разходи по бюджета на МРРБ с Постановления на Министерския съвет по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“. От тях 1,2 млрд. лв. са за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.

Одитният доклад разкрива и порочна практика, при която системно се надвишава прогнозната стойност на проектите. Например за договор, сключен с първоначална прогнозна стойност от 18,7 млн. лв., са подписани допълнителни споразумения за 293 млн. лв., както и спогодби за индексация и уреждане на вземания за близо 84 млн. лв. Така общата стойност излиза близо 396 млн. лв., което е над 21 пъти увеличение спрямо първоначално прогнозираната стойност.

При съвместната проверка на Министерството на финансите и МРРБ по случая е изразено становище, че 315 млн. лв. от разходите (98,6%) са за дейности по основен ремонт, реконструкция и/или ново строителство, които са изцяло извън договорения предмет за текущо и зимно поддържане. Заради забавени плащания изпълнителят прехвърля вземания на трети лица (цесия за 16,65 млн. лв.) и води търговски дела срещу АПИ, по които Агенцията впоследствие поема задължения за допълнителни лихви за забава и разноски за над 6,9 млн. лв.

От общо 213 договора на поддържане на републиканската пътна мрежа при над половината са сключени допълнителни споразумения за увеличаване на обща стойност от 5,6 млрд. лв., което е със 78% над първоначалната прогнозна стойност. По 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лв. са утвърдени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лв. Посочени са 74 договора за основен ремонт на обща прогнозна стойност близо 747,4 млн. лв., за които са утвърдени допълнителни споразумения за възложени допълнителни дейности в размер на 42,7 млн. лв.

Системни нарушения са констатирани и при прилагането на механизма за индексация на цените заради инфлацията. Спогодби са подписвани в нарушение на Закона за обществените поръчки, индексирани са и договори с прекратено действие въпреки изричните указания на МРРБ от 2023 г. това да не се прави.

Безконтролен хаос

Одитът констатира още липса на вътрешни правила, отклонения от закона, риск от субективно приоритизиране кой сертификат кога да бъде разплатен, както и риск от повторни възлагане и разплащане на едни и същи дейности, проблеми в контрола като остарели и непълни правила или липсващи такива, няма и система за отчет и контрол на сертификатите. Липсват документи, удостоверяващи качеството на вложените материали, както и дали вложените материали съответстват на тези, за които са представени документи за произход и качество.

В доклада се подчертава, че прилаганата практика в АПИ разходите и задълженията за извършени дейности да се признават счетоводно едва след издаване на данъчна фактура е довела до отлагане на признаването им за следващи отчетни периоди. Тъй като дейностите са били фактически изпълнени и приети, отчитането е следвало да стане в периода, за който се отнасят, а не да се прехвърля към следващи бюджетни години, отбелязват от Сметната палата.

Още в първите дни на управлението си правителството на Румен Радев  постави въпроса за „разходите по чекмеджета“, които биха повлияли върху размера на дефицита за 2025 г. През юни финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев заговори за 2,2 млрд. евро неразплатени плащания, „скрити по чекмеджетата“, отлагани от 2024 г. и 2025 г., имайки предвид проекти именно на АПИ и общините.

През октомври НСИ ревизира бюджетния дефицит на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. нагоре до 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), или -9,122 млрд. лв. (-4,664 млрд. евро), уточнявайки, че данните не включват информацията от одитния доклад на Сметната палата във връзка с проверката на АПИ и е възможно да бъде направена нова корекция на окончателните данни за 2025 г.

Не е ясно дали докладът е взет предвид при изготвянето на държавния бюджет за 2027, който се очаква да бъде представен тази седмица.