Планът на Китай да направи юана световна валута навлиза в нова фаза

Кампанията на Китай за насърчаване на междунродното използване на юана изглежда се засилва в опита на властите в Пекин да изградят по-цялостна финансова екосистема за валутата отвъд само разплащането при търговия, пише Bloomberg.

Пекин е фокусиран върху развитието на инфраструктурата, за да разшири използването на юана в международното финансиране и инвестиции и за да укрепи ролята му като резервна валута. Това включва разширяване на гамата от налични инвестиционни продукти и финансови инструменти като деривати и инструменти за хеджиране, като същевременно улеснява кредитополучателите да емитират така наречените дим сум (офшорни облигации, деноминирани в юани, бел. ред.) и панда облигации (издаденият в континентален Китай еквивалент, бел. ред.).

Юанът е втората най-използвана валута в международните търговски финанси. Графика: Bloomberg LP

Предизвикателството пред Китай вече не е просто да убеди търговските си партньори да извършват разплащания в юани. Страната трябва също така да гарантира, че валутата има достатъчна ликвидност, канали за финансиране, инвестиционни продукти и резервни активи, за да играе по-голяма роля в световните портфейли и капиталовите потоци.

Bloomberg обобщава четири области, в които Пекин постига напредък към интернационализацията на юана:

1. Създаване на повече офшорни инвестиционни продукти в юани

Мерките за разширяване на офшорните инвестиционни продукти, деноминирани в юани, включват планове за увеличаване на мащаба и честотата на емитирането на държавни облигации в Хонконг, където политиците се стремят да развият кривата на доходността на валутата.

Властите в Хонконг също така проучват въвеждането на краткосрочни дългови инструменти в юани и планират да пуснат преработен фючърсен договор за злато, деноминиран в юани.

„Следващият фокус на политиката вероятно ще бъде върху ускоряването на развитието на пазарите на активи в юани“, посочва Томи Ву, старши икономист за Голям Китай и Северна Азия в Standard Chartered Plc в Хонконг. „Едно от ключовите предизвикателства е как да се възползваме от нарастващите нужди на международните инвеститори от диверсификация и да ги привлечем да увеличат инвестициите си в активи в юани“, коментира той.

2. Добавяне на деривати в юани и инструменти за хеджиране

Много чуждестранни инвеститори биха се въздържали от увеличаване на своите вложения в юани, освен ако нямат начини за управление на волатилността, лихвените проценти и валутните рискове.

Китайските власти се стремят да се справят с тези опасения по няколко начина, включително чрез разширяване на основната връзка за търговия с деривати с Хонконг, за да предоставят на чуждестранните инвеститори достъп до повече лихвени продукти в континенталната част на страната. През август те също така въведоха нов набор от фючърси на държавни облигации в Хонконг, предоставяйки на международните инвеститори още един инструмент за хеджиране.

„Институциите няма да държат значителни баланси в юани без инструменти, предлагащи подходяща продължителност, ликвидност и управление на риска“, посочва Томи Сие, ръководител на макроизследванията за Азия в Oversea-Chinese Banking Corp. в Сингапур. „Следователно липсващото парче от пъзела не е просто „повече активи в юани“, а пълна верига от активи и пасиви и хеджиране“, допълва той.

3. Задълбочаване на ролята на юана във финансирането

Континентален Китай и Хонконг се стремят да направят валутата по-широко използван финансов инструмент чрез разширяване на каналите за финансиране в страната и чужбина. Китай планира да направи емитирането и търговията с панда облигации по-достъпно за чуждестранните кредитополучатели. Панда облигациите са дълг, деноминиран в юани, емитиран в континентален Китай от чуждестранни организации.

Хонконг се стреми да насърчи по-нататъшното емитиране на дългови инструменти в юани на своя територия, като същевременно цели да разработи „усъвършенствана падежна структура“ за т.нар. „дим сум“ облигации – деноминирани в юани и емитирани извън континентален Китай. Градът също така работи за увеличаване на ликвидността в юани, което ще улесни правителствата и компаниите при набирането на средства във валутата.

4. Разширяване на трансграничния клиринг и сетълмент в юани

Китайската система за трансгранични плащания и сетълмент в юани набира скорост. Според данни, събрани от Bloomberg, годишният обем на трансакциите през 2025 г. е достигнал 180,2 трлн. юана (26,9 трлн. щатски долара) – почти четирикратно увеличение за период от 10 години.

Разрастващата се Система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS) позволява на компаниите и финансовите институции по-лесно да извършват трансакции в юани извън пределите на Китай, отбелязва Ву от Standard Chartered.

„Можем да очакваме усилия за по-нататъшно разширяване на използването на CIPS за трансграничен клиринг и сетълмент, както и насърчаване на трансграничните плащания чрез QR кодове“, особено с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, посочва той.