Какви сигнали дават златото и медта за икономиката

През март 2020 г. търговците на мед следяха затварянето на фабрики, докато инвеститорите в злато наблюдаваха как централните банки отварят широко крановете на паричната ликвидност. Една и съща пандемия предизвика две коренно различни пазарни реакции. При медта основният въпрос беше колко икономическа активност ще изчезне, а при златото – колко пари ще създадат правителствата и централните банки, за да стимулират възстановяването.

Само няколко месеца по-късно цените и на двата метала се повишаваха. Медта поскъпваше в очакване на възстановяване на индустриалното търсене, а златото реагираше на безпрецедентните парични стимули в подкрепа на икономиката.

Шест години по-късно това разминаване става все по-трудно за обяснение чрез традиционните икономически модели. Правителствата инвестират огромни средства в електропреносни мрежи, изкуствен интелект и индустриална инфраструктура. В същото време централните банки продължават да увеличават златните си резерви на фона на нарастващия държавен дълг, геополитическата нестабилност и опасенията за сигурността на международните финансови резерви.

Светът инвестира сериозно в материалната основа на бъдещата си икономика, но същевременно е все по-предпазлив към паричната система, която финансира тези инвестиции.

Когато традиционните пазарни сигнали престанат да работят

В продължение на десетилетия търговците на суровини използваха съотношението между цените на медта и златото като приблизителен измерител на икономическите нагласи. Медта обикновено поскъпваше, когато промишленото производство се разширяваше и строителството се ускоряваше. Златото, от своя страна, привличаше инвестиции, когато пазарите се тревожеха за икономическия растеж, валутите или финансовата стабилност.

Понижаването на съотношението между двата метала традиционно се приемаше като сигнал за предстоящи икономически затруднения.

През август 2026 г. съотношението се доближи до долната граница на диапазона, в който се движи през последните 20 години. Исторически подобни стойности могат да предвещават рецесия. Настоящата ситуация обаче трудно може да бъде определена като обичаен срив на индустриалната активност. Инвестициите в електропреносни мрежи са значителни, развитието на изкуствения интелект създава нови потребности от енергийна инфраструктура, а правителствата все по-често разглеждат достъпа до критични суровини като въпрос на стратегическа сигурност.

При златото двигателите на търсенето са различни. През последните четири години централните банки купуват средно около 1000 тона годишно – приблизително два пъти повече спрямо средното равнище за предходното десетилетие.

Проучване на Световния съвет по златото от 2026 г. показва, че според 89% от анкетираните управляващи валутни резерви официалните златни запаси в световен мащаб ще нарастват през следващите 12 месеца. Рекордните 45% от участниците прогнозират, че и техните собствени институции ще увеличат златните си резерви.

Тези институции не купуват злато в очакване на по-голямо търсене на бижута. Държавните облигации осигуряват доходност и ликвидност, но представляват задължения на правителствата, които ги емитират. Златото не е нечие задължение и не зависи от платежоспособността на конкретен емитент.

Замразяването на активите на руската централна банка след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. напомни на управляващите международните резерви, че финансовите активи носят не само пазарен, но и политически риск.

Разбира се, цената на златото продължава да зависи от лихвените проценти и позиционирането на инвеститорите. Все по-голямото търсене от страна на централните банки обаче отразява и въпрос, на който доходността по държавните облигации не може да даде отговор: доколко правителствата могат да разчитат на активи, контролирани от други държави?

Физическата икономика има различни потребности

При медта основните предизвикателства са свързани с реалното производство и потребление. Електромобилите, електропреносните мрежи, възобновяемите енергийни източници и центровете за данни изискват големи количества мед заради нейната висока електропроводимост.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква медта да отчете най-голямо увеличение на търсенето в обемно изражение сред основните критични суровини до 2040 г. Основните двигатели ще бъдат разширяването на електрическите мрежи и развитието на новите технологии.

Осигуряването на необходимите количества обаче е много по-трудно от обявяването на поредната инфраструктурна програма. Разработването на нови мини и въвеждането им в експлоатация може да отнеме повече от десетилетие. Намаляващото съдържание на метал в рудата, трудностите при получаването на разрешителни и високите капиталови разходи ограничават възможностите на индустрията бързо да увеличи предлагането.

Медта има и едно съществено ограничение, което не важи в същата степен за златото като резервен актив. Когато цената ѝ стане прекалено висока, производителите могат да променят конструкцията на продуктите си, да подобрят ефективността, да използват повече рециклирани материали или да заменят медта с алуминий там, където техническите характеристики го позволяват. Така поскъпването кара потребителите да преосмислят необходимите количества метал.

При централните банки, които купуват злато с цел диверсификация на резервите, стимулите са различни. По-високите цени могат да ограничат покупките на златни бижута, но същевременно да засилят опасенията, които мотивират институциите да увеличават запасите си от благородния метал.

Единият метал се използва за изграждането на физическата икономика. Другият се натрупва отчасти заради несигурността около финансовата система, която финансира физическата икономика.

Финансовите пазари разграничават тези двигатели на търсенето и ги причисляват към различни инвестиционни категории. В природата обаче двата метала често се срещат в едни и същи находища.

Металът в земята не е равнозначен на метал в банковите резерви

Инвеститорите в миннодобивния сектор често проявяват интерес към находища едновременно на злато и мед, тъй като двата метала реагират на различни икономически фактори. Възможността чрез една инвестиция да се получи експозиция както към търсенето на сигурни активи, така и към индустриалния растеж изглежда привлекателна.

Едно находище обаче не е инвестиционен портфейл от две суровини, които могат да се търгуват независимо една от друга. Икономическата му стойност зависи от количеството метал, което действително може да бъде добито, разходите за извличането и преработката му, както и капитала, необходим за изграждането и експлоатацията на мината.

Златото може да бъде основният фактор, който да определи инвестиционната привлекателност на даден проект, а медта добавя допълнителен потенциал за приходи. И двата метала трябва да бъдат извлечени икономически ефективно.

Високите цени на суровините могат да увеличат стойността на металите в дадено находище. Те обаче не гарантират, че изграждането на мината ще бъде рентабилно или че рудата ще може да се преработва с необходимата ефективност.

През март 2020 г. медта и златото започнаха да поскъпват след една и съща криза, но по съвсем различни причини. Шест години по-късно правителствата насочват огромни капитали към физическата инфраструктура на бъдещето, докато централните банки увеличават златните си резерви като защита срещу несигурността във финансовата система, която трябва да осигури финансирането на тези инвестиции.

Светът може да иска повече злато и да се нуждае от повече мед. За миннодобивните компании остава същественото предизвикателство – да докажат, че могат да извлекат тези метали икономически ефективно.