Какъв е проблемът с американските държавни облигации като „сигурни“ активи

Държавните ценни книжа на САЩ осигуряват доходност, биткойнът предлага потенциал за поскъпване благодарение на ограниченото си предлагане, а паричните средства гарантират ликвидност. Всеки от тези активи обаче има своите слабости – нещо, от което златото се възползва, докато централните банки продължават да увеличават резервите си от благородния метал.

На 23 септември правителството на САЩ потърси 70 млрд. долара от инвеститорите чрез емисия петгодишни държавни облигации. Средствата бяха набрани, както обикновено. По-интересна обаче се оказа цената на финансирането, пише Матю Оливър от Oliver Mining Network в публикация за Investing.com.

Книжата бяха пласирани при доходност от 5,033% – най-високото равнище на подобен аукцион от близо две десетилетия и с 64 базисни пункта над доходността при предходната сравнима продажба само четири седмици по-рано.

Чуждестранните инвеститори, които традиционно са сред основните купувачи на американски държавен дълг, също показаха по-слаб интерес. Непреки наддавачи придобиха 54,3% от предлаганите книжа – най-ниския им дял от март 2020 г. насам. Това остави първичните дилъри с необичайно голяма част от емисията.

На следващия следобед доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна 5,501% – най-високото ниво от 2004 г. насам.

Последвалите аукциони обаче показаха, че ситуацията не е еднозначна. На 24 септември седемгодишни държавни облигации бяха пласирани при доходност от 5,085%, а на 6 октомври тригодишните достигнаха доходност от 4,932%.

Особено показателен е аукционът на 10-годишни държавни облигации на 7 октомври. При предложен обем от 39 млрд. долара доходността достигна 5,3% – най-високо равнище от ноември 2000 г. насам. Въпреки това непреките наддавачи придобиха 80,3% от книжата, а делът на първичните дилъри се сви до едва 2,5%. Ден по-късно 30-годишни облигации бяха пласирани при доходност от 5,618%. Търсенето е по-умерено, като непреките наддавачи придобиха 72,3% от емисията.

В края на октомври се появи и обратна тенденция при по-краткосрочните и средносрочните емисии. На 27 октомври петгодишни облигации бяха пласирани при доходност от 4,845%, или с 18,8 базисни пункта под равнището от 23 септември. На 29 октомври доходността по седемгодишните държавни книжа се понижи до 4,894%.

Това показва, че американското правителство продължава да намира купувачи за дълга си, но цената на финансирането и интересът на различните групи инвеститори се променят според матуритета и пазарните условия.

По принцип по-високата доходност би трябвало да прави държавните облигации по-привлекателни. В момента инвеститорите могат да получат около 5% годишно, като предоставят средства на американското правителство – доход, който златото не осигурява, а биткойнът не може да гарантира.

Въпросът е какво стои зад тази доходност и доколко тя компенсира рисковете, които инвеститорите поемат. Затова и те искат по-голяма компенсация, за да държат актив, който финансовите пазари продължават да определят като „безрисков“.

Когато 5% не са достатъчни

В продължение на десетилетия държавните облигации заемат привилегировано място в инвестиционните портфейли. Те осигуряват доход, ликвидност и договорно обещание за връщане на средствата. По време на финансови кризи инвеститорите традиционно продават по-рискови активи и купуват американски държавни ценни книжа, защото разчитат, че правителството на САЩ ще изпълни задълженията си.

Тази увереност устоява на войни, рецесии, банкови фалити и безпрецедентни експерименти с паричната политика.

Федералният дълг на САЩ обаче надхвърли 40 трлн. долара. Бюджетната служба на Конгреса отчете нетни плащания по лихви в размер на 963 млрд. долара през първите десет месеца на фискалната 2026 г. Всяко рефинансиране при сегашните по-високи лихвени нива увеличава разходите за обслужване на задължения, натрупани в период, когато финансирането беше много по-евтино.

Вашингтон има няколко варианта, за да набере средства за покриване на тези разходи. Администрацията може да увеличи данъците, да намали разходите или да взема допълнителни заеми. Нито едно от тези решения обаче не е политически лесно.

(Продължава на следващата страница)