Външният дълг на България расте с над една четвърт до 69 млрд. евро в края на август

Брутният външен дълг на България – частен и държавен, към края на август е нараснал с 13,884 млрд. евро (25,3%) на годишна база до 68,798 млрд. евро.

Така той се равнява на 53,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 6,5 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

В края на август 2026 г. краткосрочните задължения са над 17,753 млрд. евро и нарастват с повече от 8,515 млрд. евро (92,2%) спрямо година по-рано.

Дългосрочните задължения възлизат на 51,044 млрд. евро, като нарастват с 5,369 млрд. евро (11,8%) спрямо края на август 2025 г.

Към края на август близо 40,910 млрд. евро (59,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 72,3% от брутните външни задължения, при 80% година по-рано.

В централната банка отчитат, че брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август е над 19,278 млрд. евро и за една година нараства с 1,617 млрд. евро (9,2%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 28% към края на август 2026 г., при 32,2% преди година.

Външните задължения на БНБ са близо 10,446 евро и се увеличават с 8,506 млрд. евро за една година, като отразяват основно задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са над 10,047 млрд. евро, като за една година се повишават с 2,435 млрд. евро (32%).

Външните задължения на бизнеса и домакинствата в края на август са 14,859 млрд. евро и нарастват за една година с 608,6 млн. евро (4,3%). 

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,167 млрд. евро и е със 716,3 млн. евро (5,3%) повече спрямо края на август 2025 г.