Украинската икономика влиза в рецесия за първи път от началото на войната

Масираните удари по металургичните предприятия и логистиката, както и блокираните пристанища в Черно море намалиха икономическата активност в Украйна и икономиката отчита спад от 0,5% на годишна база през третото тримесечие. Това показват данните на Националната банка на Украйна, представени по време на брифинг от гуверньора Андрий Пишни, цитиран от пресцентъра на институцията.

Металургията свива производството си с 90% на годишна база през септември, като заводи на "Метинвест" на ArcelorMittal в Запорожие и Кривий Рих затвориха. Динамиката в селското стопанство и в търговията след ударите по големите складове също се влошава и банката ревизира прогнозата си за развитието на икономиката през 2026 г. - очакванията са за спад от 0,4%. В началото на годината централната банка прогнозираше растеж от 1,8% през тази година.

Оценката е, че руските атаки с дронове и ракети са намалили БВП на Украйна с 1,9 пункта.

Перспективата за 2027 - 2028 г. е за слаб растеж догодина, основан на развитието на отбранителната индустрия, подкрепена от заема от Европейския съюз в размер на 45 млрд. евро, както и чрез проекти за възстановяване на критична инфраструктура, пострадала през есента и през зимните месеци. Прогнозата за 2027 година е за ръст от 0,4%, а с намаляване на рисковете за сигурността растежът може да се ускори до 2,2% през 2028 г.

При това положение външната подкрепа е от съществено значение за поддържането на украинската икономика. Фактор за негативните резултати през третото тримесечие е и намаляването на помощта от международните партньори заради бавни реформи. През октомври обаче депутатите са одобрили редица закони, които отключиха помощи от ЕС.

Очакванията са, че през 2026 г. помощта за Украйна ще достигне 50 млрд. долара за икономиката и 32 млрд. долара военна помощ. През 2027 г. се очакват към 52 млрд. долара макроикономическа подкрепа и към 37 млрд. долара за отбрана.

Инфлацията се ускорява

По време на днешното си заседание централната банка повиши основния лихвен процент до 16,5% заради ускоряването на инфлацията и влошените очаквания. Според данните към края на септември инфлацията достига 10%, което е резултат и от масираните руски въздушни удари, и от поскъпването на горивата заради войната в Близкия изток. През август инфлацията беше 8,1%.

По тази причина прогнозата на Пишни е цените да са волатилни и банката коригира своите очаквания за инфлацията до 12,5% за 2026 г. Ракетните удари добавят 0,7 пр. п. към растежа на цените.

През 2027 г. годишната инфлация вероятно ще се забави до 7,3% на фона на очаквано намаляване на цените на петрола и горивата на световните пазари и затегнатата парична политика на централната банка. Връщане до целта от 5% може да се случи през 2028 г.